Краеведът от Брезник Златка Стратиева: Граовският диалект е много труден за овладяване

Граовският диалект заема значително място в ежедневната, разговорна реч и днес. Това е важен белег, че той е жив и изключително устойствив. Граовският диалект владее и не предава лесно своето пространство. Това представи краеведът Златка Стратиева чрез доклада си на тема “Особено на граовския диалект” на научната конференция, която се проведе през месец юни в Общински исторически музей-Брезник, предаде репортер на Zapadno.com.

Цялото богатство на изказа днес се вмества в няколко досадни, повтарящи се думи като “яко”, “споко”, “върхът”, “супер”, “кефим се”, “готино” и така нататък. Да познаваш и владееш диалекта не е беда. На него най-много ще се зарадва твоята баба, при която си отишъл на гости, защото така ти ще доближиш речта си до нейния свят, до младото и минало, свързани с мили спомени. Може ли това да е лошо? Трябва да се притесняваш, когато официалният език не ти стига да изразиш мислите и чувствата си. Тогава диалектът наистина пречи. Владеенето му трябва се възприеме като начин да се докоснеш чрез него до красотата и богатството на българската душа, умееща да твори думи и изрази, които могат да се нарекат бисери. Те не са избледнели през годините, останали са. Ние трябва да ги пазим и днес, и утре и дано – завинаги. Това смята краеведът Златка Стратиева.

Граовският диалект е много труден за овладяване подари голямата му отдалеченост от официалния език. В него не съществуват думи, които започват и съдържат в себе си звуковете “ф” и “х”. При изговор “х” просто се изпуска, а “ф” – или се изпуска, или се замества с “в”. Друга отлика на граовския диалект е изговор на думи, които съдържат в себе си променливо “я”. В диалекта това “я” се изговаря като “е”.

Най-красивата граовска дума за Златка Стратиева е „уюлна“ заради съчетанието на звучните съгласни, които звучат нежно. Думата „уюлна“ може да бъде заместена поне с 10 книжовни думи и може да означава – тъжна, замислена, отчаяна или разплакана.