Преди 100 години разделените българи в Трънско били свързани с “пролазница” на разкъсаното село Петачинци

“Пролазница” или граничен пункт е съществувал преди близо 100 години в района на разделеното трънско село Петачинци. През нея са преминавали българи и сърби от двете страни на новата тогава граница, която е утвърдена по силата на Ньойския договор от 1919 година. Това разказа историкът и трънчанин Кирил Михайлов пред репортер на Zapadno.com.

През граничния пункт са преминавали каруци теглени от волове или коне, както и пешеходци. “Пролазницата”, както са и казвали в онези години е съществувала от около 20-те години на миналия век до Втората световна война. “Доколкото знам имало е договорка между нашата и сръбската държава да не се ограничава възможността да се виждат разделени родове, разделени хора и семейства. Въпреки обтегнатите отношения заради наказателния Ньойски договор, те са стигнали до възможност да се разберат и затова е бил отворен пунктът при село Петачинци, което също е разделено. Повечето махали на селото са в сръбска територия. Идеята е била хората да се виждат, да не се забравят. Имало е малък граничен пункт, на който хората са казвали “пролазница”. При тогавашните условия е могло да се преминава пеша и с каруци, не е имало автомобилен превоз.”, разказа Кирил Михайлов. През 40-те години на 20 век пунктът е бил закрит заради опъване на отношенията между България и тогавашната Югославия, днешна Сърбия.

“Отварянето на такъв стар пункт, което беше коментирано и дори се беше стигнало до подписана дипломатическа нота между нашата и сръбската държава. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски бяха постигнати договорки да бъде открит такъв пункт. Според мен трябва да се загърбят настрани стари вражди, дипломатически неразбирателства и териториални претенции, защото Сърбия рано или късно ще влезе в Европейския съюз и границите няма да имат никакъв смисъл. Но колкото по-рано се задейства един такъв проект – да има такъв туристически граничен пункт до ограничението на леки автомобили, това би оживило и селищата от другата страна, както и нашия туристически поток.”, добави още историкът Кирил Михайлов. Той даде пример и с традиционното международно изкачване на връх Руй, в което участват българи, сърби и македонци.

На 4 август ще се навършат 25 години от първото предложение за разкриване на граничния пункт. Молбата е подадена от Дружеството на бежанците и потомците им от Трънско, което до тогавашната власт изразява желание за разкриване на пункта. През 1993 година се подписва протокол от общинските ръководства на Трън, Бабушница и Димитровград за разкриване на ГКПП Банкя-Петачинци. 14 години по-късно, през 2007 година се подписва спогодба между правителствата на България и Сърбия за откриване на новия пункт, но в документа не е записана дата за изпълнение. Ангажиментът не е завършен и до наши дни.