Иван Ерулски: Ерулският юнак беше един много особен човек, щяхме да правим филм за него

Ерулският юнак или просто Георги, както е искал самият той да го знаят е сред най-интересните личности на Трънско и Трънския край. Иван Ерулски, с когото са били приятели и съселяни е един от малкото хора, който откровено носи спомена за Георги. Българският писател и деец на културата разказа специално за Zapadno.com подробности от познанството си с Ерулския юнак.

Малкото хора, които са имали честта да познават Георги от Ерул го описват като особен човек. Не допускал хора до себе си или ако го правил било с изключения. Познанството на Иван Ерулски и Георги станало случайно, докато двамата били на по чашка. Тогава характерът на Иван допаднал на Георги. “Той беше един много особен човек. Не искаше да контактува. Не му пукаше от нищо, но в същото време не искаше да завързва контакти. Когато Георги се здрависваше с мен го беше страх, защото не можеше да усети силата на стискането, да не ме убие. Виждал съм как огъва подкова и как с чук разбиват плоча на гърдите му.”, сподели Иван Ерулски. Съселянинът му Георги, по-известен като Ерулският юнак е бил слаб и висок, както и природно грамотен.

Имало е идея да бъде направен документалне филм за Ерулския юнак, за който и самият той се съгласил. По филма са щели да работят сценаристът Стефан Войнов и големия български писател Борис Христов. Точно, когато екипът за филма вече имал готовност да започне снимки се случил нещастният случай, при който Ерулският юнак загинал.

На въпрос кой е най-милият спомен и момент, който Иван Ерулски няма да забрави от юнака Георги, той отговори: “Най-милият ми спомен е, когато го намерих пред една пейка и вика: Ама на тоя свет некой се сеща за мене ли… Я не съм юнака, я съм човек и съм жив, нещо такова говореше. Знам, че ненавиждаше комунистическата власт и не искаше нищо. Той ненавиждаше Ерул и избяга оттам, защото там брат му се е правил на партизанин.”, спомни си Иван Ерулски.

Виж също...

Loading...