Учени откриха части от костенурка на находището с кости от динозаври в Трънско

Щитчетата от коруба на костенурка са открити при разкопки на находището в Трънско, където са намерени фрагменти от кости на динозаври. Това сподели пред репортер на Zapadno.com палеонтологът от Националния природонаучен музей при БАН главен асистент доктор Латинка Христова.

Фосилите са били открити в пласт, който учените изследват за наличие на още фрагменти от кости на динозаври. „Доколкото си спомням от прочетеното в литературата досега в България няма намерени костенурки (от късната Креда). Така че това си е новост. Предстои много работа по костенурките. При откритите фрагменти самите седименти са много напукани от тектонските процеси и от изветрянето. Трябва да се направи дълъг процес на реставриране. Ние ги взехме като един блок заедно със съдържащите ги седименти, за да ги запазим максимално в положението, в което са намерени. За съжаление част от блока по пукнатините се разпадна. В момента има пъзелчета с фрагменти от тези щитчета, частите на големина варират от размерите на леща или боб до орех.“, поясни доктор Латинка Христова.

На планетата има много богати находища на къснокредна фауна, много по-богати в сравнение с това в Трънско. Въпреки това находището в Трън е по-лесно достъпно в сравнение с примери като пещерата Лабиринта, където също са открити кости на динозаври. „Надявам се и там да отидем, да проучим нещата – дали все още има останали кости. Но за там се изисква специална екипировка, както разбрах от разговори с колеги-пещерняци. Във варовиците се изисква и специална техника и инструменти, от типа на къртачите. Трънско е много по-достъпно, и седиментите позволяват костите по-лесно да се почистят и реконструират. Костта, която е занесена за проучване в университета, е намерена през 2006 година, ние отиваме 12 години след това на разкопки. Ерозията, дъждовете и снеговете със сигурност са разнесли кости на голямо разстояние надолу, по течението на рекичката. Ние, самите като бяхме сега там, поразровихме по течението на реката и събрахме фрагменти от кости – някои от които бяха сравнително големи парчета. Така че със сигурност в реката, и под материала, който се е свлякал под разкритието също има още кости. За съжаление в долната част на разреза има водоносен хоризонт, който поддържа субстрата влажен. Които кости не са останали на повърхността или не са събрани от нас, просто с времето се разлагат и изгниват от цялата тази влага. Надявам се да има останали още кости и фосили в находището, за да успеем да възстановим облика на тези острови – какви растения и какви животни са ги обитавали. На практика същинското проучване тепърва започва.“, поясни още палеонтологът от Националния природонаучен музей при БАН.

Заключението на доктор Латинка Христова от разкопките и проучванията до момента е, че тепърва предстоят изненадите. Ако учените сами не могат да се справят ще потърсят съдействие от специалисти от чужбина.