Находките от динозаври в Трънско ще бъдат представени на емблематичното събитие „Европейска нощ на учените“ в София

Находките от времето на динозаврите, които учени откриха в района на община Трън ще бъдат представени пред широката публика на емблематичното събитие „Европейска нощ на учените“. Презентация с информация за българските нептичи динозаври и фосилите от Трънско ще бъде представена от палеонтологът Владимир Николов, предаде репортер на Zapadno.com.

Европейската нощ на учените е мега събитие, което всяка година се провежда едновременно в около 300 града в цяла Европа. През годините в емблематичното събитие и регулярна среща учените в различните страни членки на Европейския съюз представят своите постижения и предизвикателства пред широката публика в рамките на един ден. „Европейската нощ на учените“ ще се проведе на 28 септември (петък) в Националния природонаучен музей при
БАН в София и ще започне в 20:00 часа.

При разкопки в района на община Трън са открити фрагменти от кости на динозаври. В момента находките все още се изследват подробно, но приблизителната датировка на част от фрагментите е отпреди 80 – 82 милиона години. В разкопките, които се финансират от ОББ, са се включили експерти от няколко институции. За първи път в такава изследователска работа, свързани с динозаврите участва екип от Националния природонаучен музей при БАН, Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива“ и Геологически институт при БАН. Прочетете още по темата, ако сте пропуснали: При нови разкопки в Трънско откриха кости от динозавър, които са на около 80 милиона години

Палеонтологът Владимир Николов ще изнесе научно-популярна лекция, чрез която ще се опита да запознае публиката с българските динозаври – историята на откриване на техните фосили, защо дълги години динозаврите са пренебрегвана животинска група от българските палеонтолози, изучаването на находките и информацията за тях, която е налична към настоящия момент. „Естествено, специално внимание ще бъде обърнато на новото находище с динозаврови фосили, установено в района на Трън, което обещава значително да разшири знанията ни за мезозойската фауна в тази част от територията на България отпреди 84 милиона години. Находките са наистина са уникални за страната и с високо научно значение за палеонтологията у нас. В допълнение към основната тема смятам да представя накратко част от съвременните виждания за динозаврите като цяло, тяхната таксономия и да обясня защо съвременните учените използват термини като „нептичи динозавър“ (non-avian dinosaur) (Подсказка: Причината за последното е така наречен „Динозавърски Ренесанс“, един от чиито резултати е осъзнаването на факта, че птиците не просто произлизат от динозаврите, а самите те са високо развити и специализирани, в еволюционен смисъл, тероподни динозаври). Засега е планувано презентацията да приключи с кратък коментар за значението на музеите, като институции съхраняващи природното, историческо и културно богатство, не само на отделните нации, но и на цялата ни цивилизация. Повод за това е злощастното събитие от началото на месеца, когато пожар унищожи Националния природонаучен музей на Бразилия и голяма част от научните и исторически колекции съхранявани там. С оглед на това смятам, че е важно обществеността да има адекватна представа за дейността на музеите и защо е от първа необходимост те да бъдат подкрепяни и ценени като хранилище на знанието и извор на нови открития.“, сподели Владимир Николов пред Zapadno.com.

За находките, които са открити в Трънско палеонтологът ще сподели това, което е събрано като данни и ще се опита да избегне навлизането в подробности, които засега са изцяло със спекулативен характер и не представляват надеждна информация. „Просто работата ни по фосилния материал събран при разкопките ни през август е още в самото си начало – находките са все още в процес на препарация (почистване и отделяне от вместващата ги скална маса) и реставрация (сглобяване на фрагментите, тъй като поради характера на скалите, в които са открити, фосилите са доста натрошени). Тепърва предстои таксономичното им определяне (отнасянето им към дадена животинска група въз основа на анатомичните белези на костите), детайлно описание и анализ находките, проучване в костната им хистология (изследване, което ще бъде извършено от мен), оценка на палеонтологичното им значение им и накрая – публикуване на данните в съответните научни журнали.“, поясни Владимир Николов на въпрос на Zapadno.com.

Това, което ще палеонтологът ще има възможност да сподели в по време на „Европейска нощ на учените“, се свежда до разказ за историята на откриване на находището, приключението, което е самото достигане до него, броя и вида на откритите фосили, като всичко това ще бъде подкрепено със снимков материал, добавя палеонтологът. „За публиката ще бъде интересно, че открихме останки и от други животни освен динозаври, първи подобни находки за България! Също така ще разкрия още едно „малко“ откритие, което направихме и, което ще накара тези с по-будна фантазия да правят асоциации с небезизвестния „Джурасик (Юрски) Парк“. Няма да бъде пропуснато да се отбележи и цялостното палеонтологично значение на находището в Трънско.“, каза още палеонтологът Владимир Николов.

На въпрос какво смята за откритите находки в Трънско, експертът в тази област отговори: „Дори да оставя настрана неоправданото собственическо чувство, което изпитвам към цялата история с трънските динозаври (общо взето всичко започна с донасянето на първия костен фрагмент в Софийския университет и изследванията свързани с дипломната ми работа), трябва да призная, че съм изключително развълнуван от откритите в района динозаврови фосили и силно въодушевен и обнадежден за бъдещите изследвания на находището, защото това, което открихме тази година, далеч надхвърли очакванията ни (които, както е типично за хората занимаващи се с природни науки, бяха по-скоро вкопани в реализъм, а не оптимизъм). Това е един от онези случаи, в които реалността се оказа по-луда и неочаквана и от най-оптимистичните ни прогнози. Находките определено са уникални за България, а имат и потенциала да се окажат с важно научно значение за динозавровата палеонтология в общоевропейски мащаб. За първи път българските палеонтолози имаме възможност не само да възстановим фрагменти от живота на динозаврите по нашите земи, но да съберем картината на една цяла сухоземна екосистема съществувала на малък остров през късната креда, преди 84 милиона години. Тази възможност е изключително вълнуваща защото този етап от геологичната история на планетата се характеризира с високо морско ниво, а върху територията на днешна Европа се е разполагал обширен архипелаг, което е довело до силно ограничени условия за формиране и запазване на седиментни скали с континентален характер, които са основния източник на фосили от динозаври и други сухоземни животни. Най-голямото находище на динозаври от този времеви интервал (преди 84 милиона години) в Европа е установено в Унгария. По-нататъшните изследвания и събирането на нови фосили в района на Трънско ще позволят да направим сравнения между нашето находище и това в Унгария. Сравненията ще имат за цел да разкрият евентуални прилики или разлики между динозавровите фауни на двете места, особеностите на биологичното разнообразие по островите на къснокредния Европейски архипелаг, евентуални събития на миграция и обмен на животни между островите, евентуалните адаптации на някои динозаври за живот при ограничени хранителни ресурси в островна среда и така нататък. Бъдещето със сигурност крие палеонтологични изненади с динозаврови пропорции в околията на Трън!“, разказа палеонтологът.

За финал той отбеляза, че високият му ентусиазъм се дължи само и единствено на научната стойност на откритите фосили. „Сами по себе си те нямат икономическа или финансова стойност, ако не за друго, то поне защото са силно фрагментарни по характер. Отбелязвам това защото често ми задават въпроса ценни ли са динозавърските кости, които сме открили, и струват ли много пари. Не, не струват много, но са безценни за науката. Поради тази причина искам да апелирам към хората, които зарадвани от информацията, ще тръгнат да търсят фосили в района – ако откриете нещо, моля ви, занесете го в някой от големите музеи и потърсете палеонтолози, които да го изследват.“, добави Владимир Николов.

Откритите през последните 30 и няколко години динозаврови останки в страната са едва около две дузини на брой. „Това, което може просто да изглежда като хубав сувенир в хола ви, може да е частица от геоложката ни история, която значително да разшири знанията на всички нас!“, завърши палеонтологът.

В публикацията са използвани снимки от архива на Zapadno.com, Латинка Христова и илюстрация и микрофотографии на Владимир Николов