Преди 99 години Трънско е „осакатено“, местното население получава паспорти, за да обработва имотите си

На 8 ноември се отбелязва Деня на Западните покрайнини, които преди 99 години са откъснати от територията на България и днес попадат в Сърбия и Македония. Районът на Западните покрайнини се обособява като такъв след Първата световна война и според разпоредбите на Ньойския договор от 1919 година, припомня Zapadno.com.

Съгласно Ньойския договор от 1919 година от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660,8 квадратни километра), Царибродска (417,9 квадратни километра), Трънска (277,9 квадратни километра), Кулска (171,9 квадратни километра) и Видинска (16,7 квадратни километра). Общата площ на Западните покрайнини е малко над 1 545 квадратни километра. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.

Държавен архив-Перник напомни за Деня на Западните покрайнини със снимка на семейството на Никола Гигов Данев. На фотографията са запечатани членовете на фамилията за издаването на паспорт, чрез който им е разрешено да преминават границата за да обработват имотите си, останали от другата страна на границата. На снимката има печат на граничното село от община Стрезимировци, поясняват от Държавен архив-Перник. Фотографията е от периода 1939 – 1940 година.

Снимка: Държавен архив-Перник