Трънски села са откъснати с официален документ на днешната дата преди почти век
На 27 ноември 1919 година е подписан официалният документ, с който 20 трънски са напълно или частично откъснати от територията на България.
Краят на Първата световна война оставя страната ни в лагера на победените, а победителите от Антантата налагат на България унизителни клаузи, с които губим територии с близо 600 хиляди българи, оставаме с малобройна армия и изплащаме рапарации за над 2 милиарда златни франка. На 27 ноември 1919 година преди обяд министър-председателят Александър Стамболийски влиза в кметството на парижкото предградие Ньой. След 25 минути договорът, определил съдбата на България, е факт. Ядният жест на Стамболийски с демонстративно захвърлената перодръжка влиза в мемоарите, съобщава БНТ.
По силата на договора от 1919-а съседите на България получават български земи като компенсация, без да са окупирани. За Гърция – Западна Тракия, за Румъния – Южна Добруджа, за Кралство Югославия – села край Кула и Трън, Царибродско, част от Кюстендилското крайще с Босилеградско и Струмишко. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части.