Приказка за магията Сурова посвети на сурвакарската група на Кошарево млада писателка

Млада българка написа приказка за магията на Сурова, която посвети на сурвакарската група на брезнишкото село Кошарево. Нейното име е Жасмина Бушева-Кацарска. Тя е от Видин и няма кръвна връзка с Кошарево, но нейният мъж е от Перник. Именно той предал магията на Сурва, до която Жасмина Бушева-Кацарска се е докосвала и при посещения на международния маскараден фестивал в Перник. Това сподели тя пред репортер на Zapadno.com.

“Сега съм в чужбина и Сурва много ни липсва. Аз пиша разкази за старите български обичаи и старата вяра на народа ни, каквато е била още преди християнството. Имам разкази за самодиви и змейове, за нестинари, караконджули и сега последният е за кукери. Единият се казва “Кукерско сърце”. Другият е този за магията на Сурова. С мен се свърза едно младо момче от Кошарево и каза, че много се е развълнувал и впечатлил от разказа ми “Кукерско сърце”. Помоли ме да напиша един разказ за тяхното село Кошарево и да го посветя на тяхната дружина. Написах го на един дъх и им го подарих за Сурова.”, сподели пред репортер на Zapadno.com писателката. Ето каква приказка е написала и посветила на традицията Сурова:

Магията Сурова

Посветено на Кошаревската дружина

Снегът валеше тихо и завиваше старата българска земя все по-плътно с пухкав бял кожух. Селото спеше, сгушено под дебелите преспи и само пушекът, излизащ из коминчетата на къщите свидетелстваше, че тук животът все още тупти. Снагата на планината се издигаше на хоризонта горда и красива, покрита с бяла премяна.

Кошарево е село в Пернишко с около 250 души живеещи в него. На пръв поглед съвсем обикновено българско село. Но само на пръв поглед. Защото тук живее магията. Тя е скрита в земята и в сърцата на хората. И само веднъж годишно в нощта на 13 срещу 14 януари тази магия избухва с цялата си мощ. Запява мелодията на десетки звънци и омагьосва всичко наоколо. Магията на Сурова! Знание, традиция и любов, предавана стотици години от баща на син, достигнала до наши дни чиста и неопетнена. Такава каквато е била някога много отдавна. Преди да съществуват телефоните и компютрите, преди телевизията и колите, преди удобствата и лукса на живота, който имаме днес. Тя идва от времена, в които хората са се заклевали в земята си. И са плащали за това с кръвта си. Времена, в които никой не е бил сигурен колко ще живее и затова е живеел всеки ден като последен. Времена, в които сме оцелели пред лицето на поробители и угнетители, само защото сме били всички заедно и сме вярвали. Вярвали сме в Бог, заради който сме опазили вярата си, вярвали сме в знанието на дедите си и сме пазели магията жива. Село Кошарево е едно от местата в България, в които тази древна магия е още жива и всяка година това селце, сгушено в подножието на планинските хълмове, я призовава и подарява на хората. Всяка година за Сурова кошаревци се стичат от близо и далеч, за да почетат и празнуват празника, завещан от предците им. И всяка година магията оживява!

Тази година като всяка друга, малкият Цецко пристигна от града с майка си и баща си, за да почетат празника и да се видят със старите. Баба Недка и дядо Иван обожаваха Цецко не само защото беше единственото им внуче, а и защото той също ги обичаше повече от всичко. А кръвта вода не става. Обичта ражда обич.
– Бабо-затича се към старата момчето-готова ли е баницата?
-Ех, Боже, това дете, още не слязло от колата тича към софрата-засмя се от сърце бабата.
-Нищо не е ял от вчера, майко-засмяна и румена влезе в двора снаха им Данка-чакам, казва, баницата на баба Недка.
-Хайде влизайте, влизайте, че измръзнахте в тоя студ-усмихнато ги посрещна бабата.
-Нека е студено бре! Такова трябва да е времето на Сурова! Сировашкарско, снежно и яко студено, та да е плодородна годината-излезе от къщата и дядо Иван. Хайде добре сте ни дошли-рече той и прегърна първо сина си Митко, после и снахата.
-Добре заварили!-рекоха и двамата млади в един глас.
Цецко се хвърли в прегръдките на дядо си и той го вкара в къщата на ръце.
-Докога дядо ти все ще те носи, бе, Цветане? Да не си бебе?!-закачи го шеговито баща му, но малкият се разсърди.
– Не съм бебе!-викна той и погледна дядо си за подкрепа.
– Не си, чедо, не си бебе! Остави го баща ти. Скоро на седем години ще станеш, почти мъж си вече-рече старият и му намигна. А ако знаеш какъв лик сме приготвили за тая година с баща ти-прошепна заговорнически дядото и му намигна.
-Лелее-очите на Цецко светнаха-покажи ми го дядо!
-Ела да ти го покажа, отзад в двора е-рече старият и го пусна да тича. Цецко изхвърча през задната врата и щеше да събори баба си, която тъкмо изнасяше от кухнята варивото. Зелето с месо и сланинка беше традиционно ястие за празника и баба Недка го приготвяше божествено. Червено винце, греяна ракийка, баница, сушеница, вариво и сланинка вече имаше на масата. Остана само да се опече обредният хляб.
-Татко, приготвихте ли вече огъня за довечера?-попита Митко и седна да се стопли до бумтящата печка.
-Всичко е готово-викна стария, излизайки през задната врата, за да настигне Цецко.
Той вече скачаше от радост около огромната маска, цялата облепена с пера от кокошки, патици и гълъби. Имаше страшен клюн за нос и големи черни очи. Крилата отстрани на маската създаваха още по-страховит вид.
-Лелее, дядо, страшна е!-викаше радостен малкият и тичаше в кръг около лика. Бяла и огромна е, като чудовище!-разпалено викаше Цецко.
– Колкото е по-голяма и страшна, толкова повече демони и зли духове ще изгони, момчето ми-рече дядо му. Цветане, чедо, ти скоро ще станеш голямо момче. Остави го какво се шегува татко ти. Трябва да ти разкажа какво е Сурова-рече със сериозен тон Иван и седна върху един изсъхнал пън направо върху снега. Цецко скочи в скута му и се сгуши, защото вятърът брулеше ушите му.
-Истинските сурвакарйе не се плашат от студа. От нищо не се плашат, Цецко! Те са войни, чедо! Войни на доброто и наши пазители. Кога сложат лиците нещо в сърцето им става и се преобразяват. От обикновени хора, стават войни! Магията в кръвта им кипва, Цецко, и те стават други. Летят, не стъпват по земята, тичат срещу демоните и таласъмите да ги изгонят от нашата земя. Защото в Кошарево няма място за зли сили, това си е нашата земя българска и трябва да я пазим чиста! Сурвакарйете играят и дрънкат със звонците за здраве и благополучие, за берекет и добруване на хората. Те са нашите закрилници и бели войни. Нищо, че вие децата най се смеете на мечкаря с мечката, дето гази стопаните за здраве, по-важно е да разберете защо се прави всичко това. То не е само да се смеем и веселим, а със сватбата и попа напред да извикаме доброто да дойде при нас в селото. Сватбата е, за да се раждат деца през годината, живи и здрави, да има млади хора и животът да се продължи. Попът благославя за здраве и сполука, а мечката гази стопанина да ни е здрава гърбината на всички стопани в Кошарево. Да орем и копаме с всички сили, та да не остане земята ни пустееща, непочетена от труд. Най-нужни на селото, обаче са сурвакарйете, чедо. Те, с танците и дрънкането на звонците, гонят злото и правят място на доброто. През годината обикновени момчета и мъже са, но наближи ли Суровата, кръвта им кипва. Магията в тях ги влече да си дойдат тука, на нашата земя и да играят. Да сложат маските, от обикновени хора да станат магьосници и войни. На тях разчитаме, Цецко. На Кошаревската дружина разчитаме. Да са заедно и никога да не се делят! Без младата им кръв, селото би умряло.
-Дядо, аз имам ли магия в кръвта?-попита малкият и се взря сериозно в очите на дядо си.
-Разбира се, Цветане! Нали си мой наследник! От тука ти е корена и тука ще те тегли, чедо, докато си жив. Магията ти е вродена. Само трябва още малко да пораснеш и ще станеш чуден и силен сурвакар.
-Но кога, дядо? Кога ще сложа и аз лик като тате?-нетърпеливо се размърда детето.
-Няма определена възраст, Цецко. Всяко дете съзрява различно. Когато си готов и съзрееш достатъчно, магията в теб ще се събуди и ще те превърне във войн. Тези лици се носят с гордост, с чест и достойнство, чедо! Мъж е нужен за тази работа. Да е силен, честен и добър човек. Да му е чисто челото, че да може да плаши демоните с доброто си и смело сърце.
– Аз ще бъда най-силният войн!-викна Цецко и скочи да тича пак около маската.
-Ха-ха-разсмя се от сърце дядо Иван-ще бъдеш, чедо, сигурен съм. Айде да влизаме вътре, че слънцето залязва. Да вечеряме, че по-късно ще дойдат сурвакарйете и ще идем на мегдана да видим как ще дрънкат и колко ще е голям огънят тази година. Цецко се втурна като стрела в къщата, а Иван гледаше усмихнат след него. Гледаше и виждаше себе си в Цветан. Виждаше бъдещето на рода им. Бъдещето на Кошарево!

Послепис.

Село Кошарево, Пернишко има работилница за маски, наречени от местното население лици (лик ед.ч.) и Музей на маската. Кошаревската дружина има 6 златни медала от фестивала Сурва в град Перник.

Жасмина Бушева-Кацарска

Виж също...

Loading...