Пчелар от град Брезник: Пчелите изискват много грижи, но съм удивен от тях, а от меда им се усеща дъха на природата

За някои хора пчеларството е начин за бизнес, за други пък – приятно занимание в свободното време. Пчелите изискват полагане на много грижи, но са удивителни създания. В това е убеден брезничанинът Невянчо Милев, който стопанисва 17 кошера в брезнишкото село Ребро, предаде репортер на Zapadno.com.

На 10 февруари се отбелязва Денят на пчеларя. Това е и единственият ден, в който в църквата може да се освети мед. След освещаване медът се счита за специален и не се ползва за ежедневна употреба, с него се лекуват  различни болести. Денят е празник и за много пчелари в Брезнишко и съседно Трънско, които са избрали занаята за свое хоби. Друга интересна подробност, свързана с пчеларството, е че в град Брезник функционира фирма, която произвежда мед и пчелни продукти. Но в следващите редове няма да стане въпрос за бизнеса, а за нестандартното за някои хора занимание – отглеждането на пчели и правенето на мед.

Невянчо Милев живее в Брезник, но се грижи за 17 пчелни кошера в село Ребро, което се намира на 13 километра от града. С този занаят се занимава от 2013-а година, когато започнал с няколко кошера. Всяка година увеличавал кошерите и пчелите, за които полага грижи. Интересът му към пчелите се появил през 70-те години на миналия век, когато при риболов край Земен попаднал на пчелен рояк. „Тръгвам да се прибирам вечерта от риболова и гледам един рояк в храсталаците над реката. Бях чул от стари хора, че когато се роят не хапят. Взех си спалния чувал и оттам на село Ребро. Така се „запалих“. След това не съм практикувал, защото нямах време, а и сега съжалявам, че не съм се занимавал.“, спомни си Невянчо Милев. С пчелите, които пренесъл от Земенско в Брезнишко направил кошер, за който се грижил вуйчото на Невянчо.

Пред около 6 години решил да стопанисва свои пчелни кошери. Започнал с кошери на негов братовчед, за които никой не се грижил. Брезничанинът се учудил, тъй като кошерите били в обрасъл с растителност двор, а от тях излитали пчели. „Викам: Как може такова нещо? Не са гледани… Взех едно секирче и окастрих покрай тях.“, разказа Невянчо и поясни, че от около 10 кошера, само 2-3 успял да спаси и постави в двора си.

Останалите кошери, за които днес се грижи брезничанинът, закупил от възрастен пчелар от Брезник. „Трябват много грижи за това същество. Аз съм просто възхитен от тях – каква организация, какво чудо е. Акълът не ми го побира. Грижи си трябват. Пашата е слаба, но медът е истински – като го опиташ и усещаш дъхът на природата.“, сподели пчеларят. В отглеждането на пчелите му помага специален пчеларски календар от 60-те години на миналия век.

Въпреки броят на кошерите, които са 17, изкарва продукция едва от 1/3 от тях. Първата година изкарвал 50 килограма мед, втората година – 100, третата – 150 килограма, четвъртата – 160 и така стигнал до 200 килограма продукция за година. Наскоро за първи път брезничанинът произвел акациев мед, от който е удивен. Стандартният сорт мед, който произвежда през последните години е от всякакви билки, които растат около планината Любаш, която е край село Ребро. Продукцията от мед използва за своя консумация или подарява на роднини и близки. Истинският мед се познава по гъстотата му, убеден е пчеларят.

Пожеланието на Невянчо Милев към останалите пчелари да имат здраве, дълголетие и да обгрижват с внимание пчелните семейства.