„Бреза манастир“ обграждал днешен Брезник с още 6 храма, за което се е знаело чак в Цариград

Поне 50 са православните манастири, съществували през времето на територията на днешната област Перник. За някои от тях са останали само неписани спомени, от други има и материални следи, но има и такива, които са се съхранили, възстановени са и сега в тях звучи молитва, съобщава електронното издание на „Стандарт

Брезнишкият храм „Света Петка“ има интересна история. Точното време на неговото възникване не е установено със сигурност. Смята се, че през Средновековието вече го е имало. Предание разказва, че някога е бил манастирски храм на легендарния „Бреза манастир“, смятан за времето си за лавра. По хълмовете, ограждащи днешния град имало още 6 черкви и така се образувало „Седмопрестолие“, за което се знаело чак в Цариград. Тези хълмове и до днес носят имената на светии. По хълма Бърдото над Брезник са известни оброчища с имена Свети Спас, Свети Никола, Свети Дух, Престолието. Специалистите радушно приемат версията за съществувалите седем престола, заради развитото в района рударство, което създавало икономическите предпоставки да има манастир със седем престола.

Освен от устните предания и легенди, за съществуването на манастир в Брезник се разбира и от някои писмени извори. В османски данъчен регистър от третатата четвърт на XV век се споменава за „Манастир Матеялъ, спадащ към Брезник“, облаган с годишен данък 50 акчета. Черквата била известна с името „Светая Мати“ чак до Освобождението (1878 година). В записки от около 1830 година на поп Димитър Стоянов от близкото до Брезник село Бег(у)новци, който бил пожизнен иконом на този храм, светицата-патрон е назована „Светая богомолителница преподобная Мати“, така че името „Матеял“ от турския документ най-вероятно отговаря на българското „Света Мати“ (Света Петка).

Докога го е имало Бреза манастир не е известно, но няма спор, че неговият храм е разрушен през 1804 година от вилнеещия по тези земи кърджалийски главатар Кара Фейзи. „Света Петка“ е възстановена през 1818 година а от един скромен надпис върху иконостаса се разбира, че ктитори на възобновяването на храма са били поп Кръстю и протопоп Павел.

Във всеки случай от манастира са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана. В двора на църквата са събрани много археологически артефакти. Има стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика.

Автор: Руми Борисова, „Стандарт“

Виж също...

Loading...