bTV представи репортаж на тема „Какви загадки пази древният храм-кладенец до село Гърло?“

„В поредицата „Мистичната България“ репортерът Ирена Григорова тръгва на пътешествие в Западна България. Първата спирка е в село Гърло.“ С този анонс беше представен репортажа за храм-паметника „Пусто Гърло“ в предаването „Преди обед“ на bTV по-рано днес.

„Днес сме на едно изключително място, то е много древно и много тайнствено. Това място е единствено такова в България. Би трябвало да е паметник на културата, но се е превърнало в паметник на посредствеността и безхаберието.“ С тези думи на репортера Ирена Григорова започва видеоразказът на тема „Какви загадки пази древният храм-кладенец до село Гърло?“ Събеседник на журналиста при посещението на „Пусто Гърло“ е бил археологът Филип Михайлов от Регионалния исторически музей в Перник. Той представя професионалната си гледна точка към малкото сведения за кладенеца, за различните версии за неговото предназначение и датировка, както и за трудностите при опазването и съхраняването му в съвремието.

„До момента единственият археолог, който е изказал предположение за функциите на този обект е Димитрина Джонова. Много колеги, включително и аз, сме се изкушавали да даваме други интерпретации от нейните. Но никой от нас не е написал нищо, което да опровергае нейното предположение. Джонова предполага, че това е храм-кладенец, посветен на шумерски бог Енки, тъй като подобна архитектура се открива там по това време – в Шумер, както и на остров Сардиния. Тук, на Балканския полуостров, е единствено това съоръжение. Исторически засвидетелствано е преселението на народът Нураги от района на Шумер и Акад към Северна Италия или Европа. Точно поради това Димитрина Джонова навързва известните ни факти, тоест, характерната архитектура, която се среща и там, с това преселение. И тъй като обектът няма друго обяснение, се опитва по този начин да напасне нещата и да ги обясни.“, разказва Михайлов. „Но първоначалното датиране – 2-ро – 3-то хилядолетие преди Христа, което авторката предполага, след това самата тя променя малко датата. Аз и редица колеги смятаме, че може да бъде значително по-късно. За съжаление не са намерени артефакти, които да ни помогнат за датирането на обекта, затова е много спорно.“.

Археологът уточнява, че ако датирането на Джонова е вярно, кладенецът е хиляда години по-стар от тракийските гробници. „Но единственото изказано предположение не означава, че е вярно.“ Михайлов изразява мнение, че няма проучвания, а само предположения при хипотезата, че кладенецът може да е служил като обсерватория. За различните версии за следи и дупки по камъните, на база които са направени тези предположения, археологът обобщава: „Без анализ аз не мога да кажа как са направени.“

Не е невъзможно да се инвестират много усилия и труд за построяване на кладенец, който да бъде с лесен и удобен достъп, тъй като водата винаги е била изключително важна за нашите цивилизации и за хората, обяснява специалистът. Неговото мнение е, че на този етап целият обект е необясним. „Това, на което на мен лично най-много ми прилича – а, когато един археолог каже „прилича ми“, значи не говори научно – е аязмо. Има в района подобни примери. Не по този начин изградени, но пак вкопани в земята, в близост до църкви.“, казва Михайлов, но няма обяснение защо наоколо не е открито светилище или църква. На въпроса: „Защо този обект в момента е в такова състояние?“ археологът разказва, че е обявен е за паметник на културата, но много от структурите, които са отговаряли за поддръжката на паметниците на културата до 90-та година са били преобразувани и то неколкократно. Част от функциите им са иззети и много обекти имат тази съдба. До 1990 година за този обект е отговарял сегашният Регионален исторически музей- Перник, тогава – Общински музей-Перник. След това отговорността преминава към общините и реално в момента отговаря Община Брезник, която няма реалните звена и правомощия да го охранява.

Имало е изградено покритие и съоръжение, които да го съхраняват, но то вече е разбито. В периода 1994 – 1996-та година съоръжението е разграбено, вандалски счупено и от 2000-та година насетне се руши под естествените атмосферни условия.