Десетки туристи се стекоха на храм-кладенеца край село Гърло след репортажа на bTV за загадките, които крие

Десетки туристи използваха слънчевото време през изминалите почивни дни, за да посетят храм-кладенеца край брезнишкото село Гърло, установи проверка на Zapadno.com.

Интересът от страна на туристите беше предизвикан след излъчения през седмицата репортаж на bTV за загадките, които древния Античен комплекс крие. На 20 март в предаването „Преди обед“ на телевизията беше излъчен епизод от поредицата „Мистичната България“, в която репортерът Ирена Григорова показва различни забележителности, сред които е и храм-паметника “Пусто Гърло” край село Гърло.

„Днес сме на едно изключително място, то е много древно и много тайнствено. Това място е единствено такова в България. Би трябвало да е паметник на културата, но се е превърнало в паметник на посредствеността и безхаберието.“ С тези думи на репортера Ирена Григорова започва видеоразказът на тема „Какви загадки пази древният храм-кладенец до село Гърло?“. Събеседник по време на репортажа беше археологът от Регионален исторически музей-Перник Филип Михайлов, който тази година ще е ръководител на археологическите разкопки под Бърдото, които са финансирани от мината в Брезник. Вижте още от репортажа на bTV като натиснете тук.

През вчерашния неделен ден десетки туристи посетиха храм-кладенеца “Пусто Гърло”, до който през 2018 година започна да се изгражда полски път. Античният комплекс се нуждае от реставрация и изграждане на навес, който да го съхрани в годините напред. В края на месец февруари от Министерство на културата отговориха на въпрос на народния представител от „БСП за България“ инженер Любомир Бонев, че Община Брезник може да кандидатства за отпускане на средства по програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ за храм-кладенеца.

Храм-кладенецът е археологически обект, открит при разкопки през 1972 година. Съществуват различни теории за неговото датирани и предназначение. Тъй като до момента няма систематични научни изследвания, културно-историческите интерпретации за кладенеца остават хипотетични.