Брезнишки ученици се докоснаха до пясъчните пирамиди край Банище и духа на Долна Секирна – СНИМКИ

Десетки ученици от брезнишкото средно училище „Васил Левски“ посетиха селата Банище и Долна Секирна. В районите на двете брезнишки села, младите хора се запознаха с част от забележителностите, които природата и човешката ръка са сътворили, предаде репортер на Zapadno.com.

Групите ученици бяха от клуб „Пътешествие из етнографията на Граово“ с ръководител Аниела Асенова и клуб „Ценности и училище“ с ръководител Вероника Валериева, а пътуването се осъществява със съдействие на мината в Брезник. Програмата включваше посещение на пясъчните пирамиди край село Банище, които са ествествено образувание в долина с дължина около 100 метра. Височината на пясъчните пирамиди варира между 2 и 4-5 метра. „Вие сигурно сте чували вече за тези пирамиди. Те от няколко години са популярни като забележителност в Брезнишко, но ако попитате някои по-възрастни хора в този край може би няма да могат да се сетят за какви пирамиди им говорите. От една страна, защото те не са кой знае колко отдавна образувани и може би, когато по-възрастните са се разхождали в тези части от землището на селото, вероятно не са изглеждали точно по същия начин, както днес когато можем съвсем явно да ги наречем „пясъчни пирамиди“. Те са образувани по същия начин, по който са образувани много по-популярните пирамиди, например Мелнишките или Стобските. Представляват един пясъчник, който се е образувал прези няколко милиона години. С течение на времето и най-вече под въздействието на водата, която се е стичала от хълма се е отнасял част от пясъка на този пясъчник, докато при някой силен снеговалеж или силен дъжд рязко, по дерето надолу, е отнесена малко по-голяма част от този пясъчник и тогава те са се образували така.“, разказа пред учениците Елица Георгиева от дружеството, което съдейства за пътешествието. Тя отбеляза, че пясъчните форми не могат да запазят вида си, тъй като природата ги променя.

След посещението на природната забележителност край Банище, любознателните пътешественици от Брезник се отправиха към недалечното село Долна Секирна. Там бяха посрещнати от кмета на селото Богомил Савов. Разходката в Долна Секирна започна от площада и премина през някогашната главна улица на селото, където все още са запазени част от старите къщи. Докато учениците вървяха, кметът Богомил Савов им разказваше коя сграда като каква е функционирала преди повече от половин век. Преди години центърът на селото се е намирал на около километър от сегашния площад. До стария център се е стигало по улица, на която са били разположени магазин за текстилни изделия, магазин за хранителни стоки, здравната служба, сладкарница, кръчмата на най-великия кръчмар в региона – Мирчо, който пък е живял в къща срещу заведението, пощенска станция, читалище, хлебопекарна, постройка с казан за печене на ракия и обущарница. Интересното е, че институциите са се помещавали изцяло в частни къщи, освен магазините за текстил и хранителни стоки, които са били към сграда на СЕЛКООП-а.

На някои от сградите личат стари надписи, а на бившата здравна служба все още е окачена стара табел, указваща предназначението на огромната къща. До здравната служба живее местният жител Митко Танчев, който 10 години е работил към нея, но има и трудов стаж в мините на Перник. Бай Митко е част от живата история на селото, тъй като помни изместването на центъра на Долна Секирна, както и убийството на партизанина Боян Драганов от Калище през далечната 1944 година. „Помня кога го убиха. Те тука беше, а отдоле са стреляли. Той е бил ординарец, ‘айде сега – свръзка по нашему, на командира на поделението в Брезник. Избягал е и става партизанин. Тука имаше леля, в махала „Бобово“. Идва тука, те в тая къщичка вдесно, кръчма, тамо влиза и го издадоха и убиха.“, спомни си Митко Танчев. Партизанинът е бил убит на метри от къщата на Митко, където е поставена плоча.

На стария център пък са се провеждали волейболни и футболни мачове, вечеринки и всичко това под звуците на течащия наблизо поток, който се спуска от село Горна Секирна и се влива в река Светля. Минавайки през моста над потока се стига и до реставрирана стара къща, която служи за пример как трябва да се опазва архитектурното наследство в страната ни.

По време на престоя си в Долна Секирна, учениците отдадоха почит на загиналите в секирчани във войните в периода 1912 – 1918 година, където поставиха цветя. След това пътешествениците посетиха местния храм „Света Неделя“, на който е поставена плоча, която гласи, че роденият през 1905 година свещеник Стоил Ангелинов Миленков, завещал апартамента си в София на църквата. Свещеникът умира през 1986 година. Интересна е и историята на построяването на храма, който се намира до някогашното училище на селото. „Станой Танев от махала „Бобово“ е сънувал сън, в който са му казали да се направи черква, защото тази черква е била опожарена през турско време, да построят на същото място друга черква. Качил се на място, което му викат „Черквището“ и викал на хората: „Излизайте хора да правиме черква!“. Докарвали са камъни и дървен материал от Калище. Пет години са докарвали материал, за да построят черквата. Като започнали да строят черквата, през деня вдигат стената – през нощта пада стената и пак така. Тогава той решил да вземат неговата сянка и да я зазидат, за да строят черквата. Взели му мерката и като започнали да строят, спряла да пада стената и така до 1 година, докато построят черквата, човекът умира. Погребан е пред черквата, на източната страна.“, разказа Снежана Илиева, която отговаря за храма и е местен самодеец във фолклорната певческа група към местното читалище.

Посещението на двата ученически клуба приключи с разходка в реновирания салон на народно читалище „Иво Войвода-1928“, където специално бяха изнесени сурвакарски ликове на местната сурвакарска група. Някои от децата си направиха снимки с ликовете, а по-любопитните дори влязоха в ролята на сурвакари. Освен ликовете, учениците имаха възможност да разгледат различните отличия на сурвакарската група и фолклорната певческа група.

Пътешествията на учениците по интересните места в Брезнишко оставят добри впечатления в децата и младежите, но и събуждат интересът на техните родители. „На тези деца нито един час не съм и предавала през моята 43-годишна учителска практика. Те като ме видят в града, просто лицата им светват и чувствам някакво уважение у тях. Но има и още желаещи извън клуба, идват родители и питат. Има моменти, когато семейството може да си направи един хубав излет до тези места, които сме посетили. Смятам, че това ще бъде полезно и за родители, и за деца. Поне малко от впечатленията да останат в съзнанието, ще съм доволна.“, сподели Аниела Асенова, която ръководи клуб „Пътешествие из етнографията на Граово“.

Разгледайте снимки от пътешествията край Банище и Долна Секирна, които обективът на Zapadno.com засне:

[maxgallery id=“35947″]