Из спомените на доайенът-техник на Трънско: Телефонната връзка на село Ерул ставаше чрез бодлива тел по дървета в гората

Преди повече от половин век телефонната мрежа на трънското село Ерул е била свързана с централата в пограничната община чрез бодлива тел, окачена на дървета в гората. За този факт си спомня доайенът-техник на Трънско Милко Русимов, предаде репортер на Zapadno.com.

Милко Русимов, когото трънчани познават и като телевизионният техник на града, е участвал в електронизацията на Трънско, която започнала през 50-те години на 20-ти век. През неговите ръце са преминали и други важни проекти за общината – изграждането на сградата на пощата в Трън и пускането в експлоатация на първия ретранслатор за телевизионен сигнал, заработил през 1967 година. “Това беше първата електронизация за времето си. Всичко ми е минало през ръцете – от проектирането до поддържането.”, сподели Милко Русимов. На въпрос на Zapadno.com дали дейностите по електронизирането на Трънско са били трудни, той отговори: “Чърчил беше казал: Сталин прие Русия с дървеното рало и я предаде с атомната бомба. А аз приех Трънско с дървените стълбове и го предадох с автоматика по селата.”, отбеляза Милко Русимов.

Първият телевизионен ретранслатор, който е изграден над град Трън, е изграден в периода – 1966 – 1967 година. Първата му мачта, която е поставена тогава, е с височина 33 метра и е била сглобена от три отделни части. Моментът на поставянето на мачтата е бил напрегнат, тъй като от двете и страни е била придържана с багери. В първите години сигналът, който се препредава за района на Трънско е на тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия, но със смущения в картината. Сигналът се приемал от старата телевизионна кула в София, а по-късно и от телевизионната кула на връх Виден в Конявска планина. Преди този период местните жители се събирали на групи и с агрегат и телевизор от по-високите места край Трън, гледали мачове от Английската висша лига.

Трън ще остане в историята и с първата изградена пощенска сграда и ретранслатор преди общините Брезник и Радомир. Проектантът на сградата на пощата в Трън е трънчанин. “Една сграда се строи на базата на броя на жителите, на населението. Ние умуваме колко да пишем Трън, а Трън беше 4 500. Викам: “Пиши сега 10 600 и ако кажат после – сбъркали сме, писали сме за целия район.”. Като я направихме минава тогавашният министър на съобщенията Стоян Тончев застава на площада и гледа. Тя сградата триетажна, има условия за 100-хиляден град. И той вика: “Абе каква плевня сте направили тука, голема! Колко жители сте?” и му викам: “10 000″.”, спомни си с усмивка Милко Русимов.

На голяма част от селата в Трънско са били подменени или изградени телефонни линии. В някои от случаите вместо стълбове, в гористите местности дърветата изигравали ролята на места за преминаване на въздушните телефонни жици. “Слагаме на дърветата. Зарасне едната чашка, ние слагаме друга. И едни отишли да добиват материал у Долна Мелна и като ги сложат на гатерата – погинат всички вериги! Не знаят, че вътре има железо.”, каза със смях доайенът-техник на Трънско.

Друг случай, който Милко Русимов помни отново е свързан с телефонната мрежа по селата. “Едно село Бусинци и след него, горе е село Ерул. И у Ерул нема електронизация. И те вземат та единия проводник го оставят у Бусинци. Проводиникът и заземление, и става телефона. Шум малко има. А другият проводник с бодлива тел го откарват по дърветата у Ерул.”, спомни си още Милко Русимов и поясни, че този случай е бил заварен от него през 50-те години на миналия век.

Виж също...

Loading...