Хореографът Лозан Иванчев: Имам много интересни случаи, когато работих по книгата за хора и танци на песен от Граово

Книгата-учебник “Фолклорни хора и танци на песен от Граово” на хореографа и почетен гражданин на Брезник Лозан Иванчев е белязана с интересни случаи. Това сподели авторът на ценния книжен труд пред репортер на Zapadno.com.

Първото издание е излязло от печат през 2003 година, а преди дни в град Брезник беше представено преиздание на “Фолклорни хора и танци на песен от Граово” с невиждан за такова събитие спектакъл. Прочетете и вижте още по темата в публикацията: Ученици на хореографа Лозан Иванчев го разчувстваха като показаха с Граовско хоро на какво ги е научил – ВИДЕО.

Книгата е плод на 10-годишен труд, който Лозан Иванчев е вложил. През тези години той е съсредоточил усилията си в издаването на фолклорни хора и танци от Граово, като до момента това е единствената такава книга. Авторът бил провокиран от липсата на такъв книжен труд, която отчел по време на участия в Пловдив, Русе, Варна, Велико Търново, където имало издания, събиращи местния фолклор. “Това ме провокира и започнах от село на село. Много интересни случаи имам, когато събирах книгата. Примерно – отивам в Садовик да запиша Мъжко садовишко хоро и да запиша Кукунешко хоро. Отивам в Садовик, на фурната събрали се жените, чакат да дойда и ги замолих: Който знае Кукунешкото хоро, да дойде в читалището. Аз водя гайдарджия с мене, водя и един танцьор-момче, танцьорка. Купил съм неколко кутии локум, шишенце ракия – да почерпя. И всички посочиха една жена. “Е тази жена знае хорото.” – викат. И аз отивам при нея да се запознаем. “Я кума нема си подгазим! Дума да не става! Да ти заиграем – дума да не става!” – вика. Та кумът и умрел и тя не иска да играе, да го покаже. Ама друга жена рече: “Аз ще ти го покажа.”. Отидохме в читалището, гайдата засвири, започнахме и тази жена, която нема да подгази: “Ей, не е така! Баба Марунка Вилутина го играеше ето така.”. Хванах, целуна и ръка и и казах: “Аз това искам. Да не играеш, а да покажеш истинското хоро.”.”, сподели Лозан Иванчев.

Хореографът и автор на книгата е имал и други случай, който е бил свързан с ръководителя на фолклорната група на пернишкото село Големо Бучино. Той искал да разбере как се играе Бучинско мъжко хоро, но ръководителят на танцовия състав не пожелал да го покаже. “Това си е наш патент. Не си продавам хорото.”, каза ръководителят на състава на Големо Бучино. Лозан Иванчев му отвърнал, че желае да увековечи хорото, а не да печели пари от него. Но ръководителят не склонил да представи хороводния танц. Но хореографът от Брезнишко не се отказал от намерението си да включи и това хоро в книгата си. Използвал момент от представяне на Бучинското мъжко хоро на фестивал в Брезник, където записал с камера танцът и така го описал. При следваща среща с ръководителя на танцовия състав от пернишкото село, Лозан Иванчев му показал стъпките на хорото. Ръководителят се ядосал, но хореографът го успокоил, че след тях тези хороводни танци няма как да се запазят за поколенията, ако не се увековечат в книга. “Това е най-големата ми радост – че съм успял да съберем хората, защото сега, ако ви кажа че ходихме в Трънско с един мой колега от ансамбъл “Хоро” – София. Няма откъде нещо да вземеш те толкова – нито от Брезнишко, нито от Трънско. Нещо ново да вземеш няма.”, сподели още Лозан Иванчев.