Власт без хора или как събития в региона минават протоколно

В разгара на предизборните кампании за членове на Европейския парламент и кметските избори през есента събитията в региона започнаха да се увеличават. И все хубави, все приятни за окото на потенциалния избирател. Всъщност това е процес, който се повтаря през няколко години, само главните действащи лица се сменят.

Такъв пример е провелите се наскоро чествания за 140-годишнината от Освобождението на Трън. Заради обществената им значимост, събитията бяха доброволно подкрепени с поредица от публикации в сайта Zapadno.com. Отразяване имаше и в още няколко медии в региона и страната. Въпреки това датата 8 май показа как изглежда властта без хора – разбира се в преносен смисъл. Хора имаше, но докарани под кордон отнякъде си. Имаше и оскъдна бройка хора, които също присъстваха на събитията без да им е наредено да са там.

8 май, малко преди 11 часа е. Лъскав автомобил с надпис „Гранична полиция“ демонстративно спира при недовършения мост край местността „Секирица“ в община Трън. От автомобила слизат ръководни кадри на местната власт в Трънско. Оказва се, че това са дългоочакваните лица за откриването на кът с паметна плоча и информационна табела на капитан Симо Соколов – човек дал много за Трънско. Но защо вместо стотици хора да са на това събитие, въпреки делничния ден – все пак е паметен ден в историята на региона, публиката е сведена до ученици докарани с автобус под строй, представители на Национално дружество „Традиция“, организаторите на събитието, сред които и представители на местната власт и институции в Трън, няколко полицейски екипа, журналисти и няколко по-обикновени човека. На този въпрос не бихме и помислили да отговорим, а само да насочим вниманието в тази посока.

От местността „Секирица“ публиката се премести към площад „Владо Тричков“ в град Трън, където се очакваше официално откриване на събитията, посветени на 140 години от Освобождението на Трън – концертна програма, представяне на книга и две изложби. За съжаление обективът на Zapadno.com не успя да заснеме очакваща публика, съставена от стотици местни жители или гости на Трън, защото такава нямаше. Да не забравяме, че множество от потомците на някогашното над 30-хилядно население на Трънска околия са на около 70 километра от тук, в София. Въпреки това имаше няколко десетки местни хора, сред които пенсионери от околните села и гости на града. Останалата част от публиката отново бяха преобладаващи ученици, представители на местни институции и официални гости.

Власт без хора. Ето така обективът на Zapadno.com, а и вероятно всеки, който би могъл да „надигне глава“, видя какво е това нещо политик с публика, която е докарана предимно под строй, на повикване и така нататък. Дали проблемът е във властимащите или хората не са достатъчно съпричастни? Дали проявите се провеждат когато на някого му е удобно, а не когато на хората им е удобно? Дали обикновеният човек предпочита да сведе глава пред героите искрено и дискретно, далеч от политици и камери? Дали значимите теми за властта и за хората са едни и същи, дали искат среща с тях пред паметник на постижения от миналото или са нужни срещи за ежедневните битови геройства от настоящето? Нямаме отговор.

Организацията на събитията за 140-годишнината на Освобождението на Трън беше добра, но защо нямаше публика – изводът може всеки сам за себе си да направи.