Лялинци след Втората световна война: Овцевъдството е бил основен поминък в трънското село, а овцете са наброявали 2 000

Овцевъдството е бил основен поминък за местното население в трънското село Лялинци преди 70 години. Тогава овцете в селото са наброявали 2 000, от които дойните са били 1 500. Това пише в статия на вестник “Любаш”, който има само един издаден брой, излязъл на 20 юни 1948 година, предаде репортер на Zapadno.com.

Вестникът е бил издаден от лялинско благотворително културно-просветно дружество “Любаш” – София, което е учредено през 1937 година от лялинчани, живеещи в столицата. 11 години след учредяването си, дружеството наброява 120 членове. Председател на дружеството е бил Седефчо Попов, а идеята на вестника е да покаже какво се случва в трънското село няколко години след края на Втората световна война. Редактор на изданието, което е отпечатано в печатница “Полиграфия” – София, е Лазар Младенов. Вестник “Любаш” излиза в малък формат и е съставен от 4 страници, в които са събрани стихотворения, информация за значими събития в Лялинци, починали хора от селото и други новини. Редакторът на вестника го е набрал безплатно и с извънреден труд. Отново безплатно и с извънреден труд Милетко Петров го е отпечатал на машината, гласи кратко съобщение на последната четвърта страница. Екземпляр от изданието се съхранява в национална библиотека “Свети свети Кирил и Методий”.

“Овцевъдството в Лялинци е главен поминък на неговите жители. Сравнително добрите условия налагат неговото отглеждане и за в бъдеще. Трябва да кажем обаче, че овцевъдството ни е в упадък. Днес броя на овцете е към 2,000 от които дойни едвам 1,500. Това прави наполовина от броя след миналата световна война. Същото може да се каже и за тяхното качество. Съществена причина за това положение е бягството на младото поколение, което подгонено от тежките условия за съществувание отива по градовете, предимно в столицата на нашата народна република.”, пише учителят Йордан Иванов в първото и единствено издание на вестник “Любаш”.

Учителят предлага няколко условия, с които да се подобри овцевъдството в Лялинци. Сред тях е груповото отглеждане на овце във ферма. В края на 50-те години на миналия век, овчари през лятото са били деца от основното училище в селото. “Тези деца прекарват детския си живот като пастири, понасяйки всички тежести на полето и балкана. Тия деца, естествено, не са добри нито като пастири, нито като ученици, защото са принудени да отсъствуват от училище както в началото, така и в края на учебната година.”, констатира още учителят Йордан Иванов.

Много са преимуществата на овцевъдството в района. Авторът на статията във вестника пояснява, че трябва да се “разбие традиционното внушение и заблужение, че трябва да има повече броя овце, като не е важно тяхното качество и подобаващо отглеждане.”, пише учителят. “Многуша, а не арнуша пълни ведрото с мляко” казват и се самозалъгват и днес много наши стопани овцевъди, без да се постараят да разбера (а още по-малко да осъществят това си разбиране), че не е все едно да получиш от една овца 600 гр. до 1 кгр. вълна за годината и 60 до 80 литри мляко и до 2-3 кгр. вълна доброкачествена (мека) за същото време.”, отбелязва още Йордан Иванов и завършва статията си с думите: “На работа за подобрение овцевъдството чрез кооперативната овцевъдна ферма!”.

Очаквайте на страниците на Zapadno.com още интересни подробности от страниците на вестник “Любаш”, който благодарение на архивите на националната библиотека, се съхранява за поколенията и напомня за подема на населеното място.