Граничарска група от над 70 човека изкачи планинския първенец на Кървав камък по пътя към паметника на ефрейтор Явор Чаушев край трънското село Горна Мелна

Граничари, семействата им и скъпи гости се събраха край трънското село Горна Мелна, където се състоя осмата годишна среща и поклонение в чест на ефрейтор Явор Чаушев. По път към паметника на бойния им другар, граничарската група е изкачила връх Било на планината Кървав камък. Това и още много подробности за провелото се събитие съобщи за читателите на Zapadno.com Ваклин Юруков, който е един от организаторите.

“Такава земя, която да напомня усмивката на младо, замислено момиче, което мечтае за скорошната среща със своето двадесетгодишно момче – такава земя рядко се среща. Една от тях е нашата. Българската. Такава земя! Като песен. И като усмивка. На двадесетгодишно момче, което мечтае за своята първа обич… Ако беше жив… На 23 юли 1987 година, сред близки и познати в родните Родопи, в началото на домашната си отпуска, щеше да отпразнува двадесетия си рожден ден. И пак щеше да стане рано сутринта, да излезе навънка. И да погледне на изток. Там, където винаги в утрото се пуква голямата зора на живота. Така щеше да направи и в следващите дни на седмицата. И днеска. Дъждът валеше. Монотонно, досадно се ръсеше от ниското небе нито на едри, нито на дребни капки. От време на време в близост протряскваше гръмотевица… Вече няколко часа граничният наряд със старши ефрейтор Явор Чаушев самовзискателно и твърдо изпълняваше бойната заповед на няколко метра от браздата. Изведнъж страховит трясък разтърси голата поляна. Небесната искра се втурна побесняла към младото тяло. И там замря. Шест дни преди рождения му ден. Ефрейтор Явор Асенов Чаушев. Среден ръст. Стройна фигура. Черна хубава коса. Тъмни очи. Светъл, чист, открит поглед. Дружелюбен, общителен. Винаги се шегуваше – особено в трудни моменти. Каква красота, каква прелест! Как да не я браниш тази хубава земя! – така казваше ефрейтор Явор Чаушев, когато тръгваше и се завръщаше от изпълнение на бойна заповед по охрана на държавната граница. С тези думи тръгна и в последния си наряд…”. В словото си на лобното място на Явор, загинал от мълния при наряд по охрана на границата в планината Кървав камък, ефрейторът от запаса Ваклин Юруков просълзи множеството, като прочете част от статия с автор капитан Киро Киров във вестник „Граничар“ от 1987 година. Това са мисли на Яворовите другари и командири.

Събитието е осмата годишна среща на служилите на 13-та гранична застава в Горна Мелна. Тя вече е традиция. Граничарите и членовете на техните семейства се събират тук всяка година, обикновено през юли. Организацията тече през форума „Граничарите на България“. Тази година е било взето решението срещата да бъде на 22 юни, за да съвпадне с традиционния събор на село Горна Мелна. “Искахме да се срещнем с колкото се може повече местни хора. Живели сме в селото по 2 години, яли сме от хляба им, намирали сме подслон, дължим и цялото си уважение.”, сподели пред Zapadno.com Ваклин Юруков.

Хората в селото са посрещнали групата изключително топло. “Възхищаваме им се, че са успели да възстановят храма „Света Троица“. Основният камък на църквата е бил положен през 1888 година, но след тежката зима на 1954 година сградата рухва. Над 50 години храмът е в руини и запустение, а вярващите от Горна Мелна и близките села остават без църква. През 1992 година започват дейности по възстановяването на църквата. Основни ктитори и дарители стават Валери Милованов, Йордан Колев, Иван Милованов, Иван Пенев, Димитър Асенов. Храмът е изписан през 2006 година от Васил и Георги Байлови. Църковната камбана е излята в Русия, във Воронежка епархия. На мен лично огромно впечатление ми направи сладкодумието на Иван Захариев – един от организаторите на храмовия празник, съавтор на книгата „Село Горна Мелна, Трънско“ – впечатляващо детайлно изследване на горномелънчанските родове. Него можеш да го слушаш с интерес часове, дни.”, разказа още Ваклин Юруков.

В този ден в Трънско се организираха две изкачвания на планински първенци. Сръбски и български туристи покориха едновременно връх Руй от двете страни на границата. Масовото международно изкачване е юбилейно, десето поред. Връх Руй е висок 1 706 метра. “На път към паметника на Явор, граничарската ни група от над 70 човека се изкачи на първенеца на Краище – връх Било, извисяващ се на 1 737 метра. Не е лесно да се направи такъв преход. Но преживяването си струва усилията. Това си казваме със старшината от запаса Златко Белемезов, с когото заедно се грижим за организацията. Когато поседнеш на скалата „Кървав камък“, когато се огледаш, сетивата ти настръхват. Гледката, величествената природа, красотата – спират дъха. „Това пазехме!“ – казваме си.”, сподели граничарят Ваклин Юруков.

Тази година на събитието по отдаване на почест на Явор са присъствали скъпи гости – офицери и сержанти, посветили живота си на границата. “Развълнуваха ни словата на генерал-майорът от запаса Стефан Ангелов – командващ на Гранични войски и полковникът от запаса Павел Станев – командир на граничния отряд в Драгоман. Нов трибагреник отново се вее на 5-метровия пилон, поставен от нас преди няколко години. На венеца, който поднесохме, отново е изписано „Помним те, Яворе!“.”, завърши Ваклин Юруков.

Снимка: Ваклин Юруков

Виж също...

Loading...