Бай Младен от някогашното трънско село Вучи дел: Викат ми сърбин, преселник, но аз съм българин! – ВИДЕО
Българското самосъзнание в Западните покрайни не е изкоренено в местните, които сега се намират извън пределите на България. За този факт разказа от първо лице 94-годишният Младен Атанасов, който родом е от някогашното трънско село Вучи дел, което в наши дни се намира в Република Сърбия, предаде репортер на Zapadno.com.
Тази година се навършват 100 години от подписването на Ньойския договор, който е пагубен за територии на България. Съгласно Ньойския договор от 1919 година от Царство България са откъснати територии, сред които и земи в община Трън тогава Трънска околия. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.
Бай Младен е от село Вучи дел, където живее до 40-те години на миналия век, след което се мести в град Трън. Той е роден през 1926 година в някогашното трънско село. Образованието му е основно, но не се срамува от това. През годините се е занимавал със земеделие. Това е бил и основният поминък във Вучи дел, където се отглеждали и селскостопански животни. “Беше такова време. Родителите гледат да изкарат нещо, за да преживееш. Баща ми се занимаваше със строителство – отиваше по Югославия. Беше бедна работа.”, спомни си 94-годишният бай Младен. Той е израснал покрай възрастни хора във Вучи дел, които са го научили на много полезни неща, сред които взаимно уважение.
Работил е по строителството, а в наши дни отглежда пчели и се радва на старините си. В Трънско пристига през 1941 година. Местните му казват “сърбин” и “преселник”. На това той отговаря, че е българин и неговите деди също са българи. Сега в Трън двама са жителите от Вучи дел – бай Младен и по-млад мъж. Преди години имало и други хора от селото, но те починали. На възрастният човек му липсва родното място, за което казва че “пилето пее най-добре там, където се е излюпило”. Последното му посещение в родното село е било през 1947 година.
Вижте какво още разказа 94-годишният бай Младен пред камерата на Zapadno.com:
