Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България е нараснал с 10 процентни пункта след присъединяването към ЕС

Публикуван е Анализ на социално-икономическото развитие на страната след присъединяването и към Европейския съюз. Документът е проблемно-ориентиран и е изготвен като отправна точка в процеса по разработване на националната програма за развитие: България 2030. С него се цели да бъдат идентифицирани проблемни области и пропуски в политиките за развитие, които след това да бъдат адресирани със съответните мерки в стратегическия документ, съобщиха от пресцентъра на Министерство на финансите.

Националната програма за развитие: България 2030 е дългосрочен стратегически документ, който определя визията, целите, приоритетите и общата финансова рамка на политиките за икономическо и социално развитие на страната, механизмите за наблюдение и контрол при тяхното изпълнение, както и насоките на политиките на Европейския съюз за периода.

Партньорството и широките консултации с всички заинтересовани страни на отделните етапи от процеса на подготовката и е основен принцип при изготвяне на националната програма за развитие: България 2030. Публикуваният анализ е съгласуван със Социално-икономическия анализ на районите в Република България, който се изготвя паралелно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за целите на програмирането на развитието на по-ниско териториално ниво. Документът е обсъден и на заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество и Икономическия и социален съвет, като становищата и коментарите на социалните партньори са взети предвид. Съгласно концепцията следващите действия до края на 2019 година по разработването на националната програма за развитие: България 2030 включват изготвяне на визия, цели и приоритети, първи проект на индикативна финансова рамка и предварителна оценка на въздействието.

Според макро картината в анализа, бурното икономическо развитие на страната от годините след началото на новото хилядолетие продължава и в първите години след присъединяването на страната към Европейския съюз. В периода 2007 – 2008 година икономическият растеж достига 6.7 % средногодишно, отбелязвайки ускорение спрямо средногодишното нарастване от 5.8 %, регистрирано в периода 2000 – 2006 година. Икономиката на страната капитализира поредицата реформи, осъществени в предприсъединителния период, които подобряват институционалната рамка и създават условия за повишаване на ефективността. Ентусиазирани от присъединяването към единния пазар, инвеститорите допълнително увеличават своята активност и инвестициите в икономиката достигат 35.3 % от брутния вътрешен продукт, а привлечените чужди инвестиции възлизат на 23 % от брутния вътрешен продукт. Експанзията на вътрешното търсене се подхранва допълнително и от частното потребление, което нараства с двуцифрени темпове през 2007 година, положително повлияно от рекордно високата заетост (и съответно – рекордно ниската безработица) и ръста на доходите. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс достига 23.9 % от брутния вътрешен продукт, а инфлацията се ускорява до 12 % в края на 2007 година. Налице са всички симптоми на класическо прегряване на икономиката, което е преустановено от глобалната икономическа криза, която – макар и с известно закъснение – засяга страната.

Икономическият спад през 2009 година е последван от продължителен период на мудно икономическо възстановяване, в който растежът на икономиката не преминава границата от 2 %. Едва след 2014 година икономическият растеж се ускорява, макар и оставайки далеч под нивата, наблюдавани преди кризата. По този начин страната продължава процеса на конвергенция с равнищата на доходите в Европейския съюз, макар и с относително бавни темпове. Брутният вътрешен продукт на глава от населението достига 49.2 % от средното за Европейския съюз ниво през 2017 година, като отбелязва нарастване от почти 10 процентни пункта спрямо 2007 година. Икономическото възстановяване в страната протича паралелно с оздравителни процеси на елиминиране на икономически дисбаланси. Хроничният дефицит по текущата сметка намалява бързо след 2007 година и през 2011 година се превръща в излишък за пръв път след дълбоките институционални промени през 90-те години на миналия век. Износът на страната се превръща в основен фактор и двигател на икономическия растеж, като нараства устойчиво от 42.3 % от брутния вътрешен продукт през 2009 година до 64.5 % от брутния вътрешен продукт през 2018 година. При това икономиката увеличава отвореността си, като оборотът на външната търговия достига 128.1 % от брутния вътрешен продукт през 2018 година. Същевременно, вътрешното търсене намалява.