Преди 100 години 12 500 души от Трънско се подписват на документ срещу отделянето на Западните покрайнини от България

През 1919 година близо 40 000 души от България се подписват под документ, който е адресиран до председателя на мирната конференция в Париж Жорж Клемансо, на която е разглеждан Ньойският договор, разделил Западните покрайнини от страната ни. Сред подписалите се са и близо 13 000 души от Трънско. Хората заявяват волята им да бъдат неделима част от България. Историческият факт, както и други, които са свързани със Западните покрайнини са описани в книгата “Забравени български земи”. Автор на книгата, издадена през 1994 година, е Милан Миланов.

До мирната конференция в Париж са изпратени меморандуми и адрес-плебисцитът, в който се подписват 40-те хиляди души. Своя подпис в документа са поставили 12 500 души от Трънско, 22 500 души от Босилеградско, 4 200 глави на семейства от Царибродско. Данните за броя на подписалите се са били публикувани във вестник “Западно ехо” през 1925 година.

В книгата на Милан Миланов са използвани и други източници, сред които и Централен държавен исторически архив. Освен с документи, българите се противопоставят и чрез протестни митинги. На 28 септември 1919 година се е провел митинг в Цариброд, в който участват 25 000 души. На 31 октомври същата година в града отново се е провел митинг. На първия митинг присъства пътуващият за участие в мирната конференция в Париж министър-председател Александър Стамболийски. Пред протестиращите той се противопоставя на Ньойския договор. Протестни митинги са били проведени и в Босилеградско на 26 септември 1919 година и 15 октомври същата година. Недоволните, които се включват в митингите са 15 000 души. Митинг се е провел и в Трънско – на 21 септември 1919 година, в Кулско и други райони на България. Бил е изпратен адрес-плебицист и от населението на Пирот и Моравия до Великите сили с настояване да бъдат върнати към България.

Интересен факт, който авторът на “Забравени български земи” отбелязва е, че дори сръбският професор от Белградския университет Цвийч, който е представител на Сърбия по време на мирните преговори, е означил населението от Западните покрайнини като българско. Професорът отбелязва фактът в своя етнографска карта от 1913 година. В книгата на Милан Миланов са описани още исторически факти, свързани със Западните покрайнини и вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“, която се противопоставя на разделянето на българските земи.

Преди 1 век населението на тогавашната Трънска околия е било около 30 000 жители, като тогава в административния състав са се включвали и територии, които в наши дни попадат зад граница или към други населени места в община Брезник. Книгата може да бъде открита в Националната библиотека в София и Регионалната библиотека в Перник.

В публикацията са използвани снимки от Държавен архив-Перник и архива на Zapadno.com

Виж също...

Loading...