Ловец от Брезник: При лова на пернат дивеч е важно да се върви в редица, да не се избързва и да се спазва дистанция
При лова на дребен пернат дивеч има няколко тънкости и особености, като сред тях е спазването на определено разстояние между ловците в дружинката. За тях разказа ловецът от Брезник адвокат Христо Узунов, предаде репортер на Zapadno.com.
Адвокат Христо Узунов е член на ловно-рибарска дружинка „Брезник“. Ловец е от около 30 години, а в период от 7-8 години е отстрелял над 1 000 пъдпъдъци по време на ловни излети. Успешно предава ловните умения на сина си. „Пернатият дивеч има своите тънкости и особености. Особено важно е, когато се върви в редица да не се избързва. Всички да вървят в една редица, да се оглеждат и да се стреля само напред и назад, защото иначе може да стане злополука. Ако някой избърза напред или изостане, редицата трябва да го изчака, да се изравни и да тръгнат отново. В редицата между човек трябва да има поне 8 – 10 метра, това е необходимото разстояние. Когато падне пъдпъдък, всички изчакват този, който го е отстрелял да си го прибере. Застават на място и изчакват. Това е най-важното, за да няма злополуки. Всичко останало е въпрос на слука.“, поясни ловецът от Брезник.
Знанията за добрия лов е черпил от по-възрастни ловци, но ги е надградил и от личен опит. „Преди да напълнея и остарея, аз много ходих на пъдпъдъци. Имам много убити пъдпъдъци, това беше любимият ми улов. Тогава имаше много и не бива да се прави паралел между лова – 90-те години и лова след 2000-та година. В новия век, поради редица причини пъдпъдъкът измести местонахождението си и в нашия район вече не идват пъдпъдъци. Това е много странно. Обяснението е, че едрите производители на земеделска продукция пръскат с такива химикали, които пъдпъдъкът явно не понася и затова не се заселва и се измества.“, отбеляза ловецът Христо Узунов.
Допреди 20 години ловците от различни региони на страната са идвали да ловуват пъдпъдъци в Брезнишко, но след това положението се променило. „Това не е птица, която може да се подхранва, тя е прелетна. Единственото решение е да не се третират площите с тези препарати. Тогава гарантирам, че пъдпъдъкът ще се завърне.“, каза още ловецът от Брезник и обясни още по-подробно какво се случва с пернатия дивеч в нивите. „Между редовете на царевицата и на слънчогледа, където се ловува пъдпъдък, се захващаше диво просо и така нареченият троскот, чиито семенца са основаната храна на пъдпъдъка. Сега, когато тия посеви се третират, между редовете е черна земя. Пъдпъдъкът няма къде да домува, няма и с какво да се храни. От там идва целият проблем, но явно тези препарати, с които се третират посевите гарантират високите добиви и това е далеч по-важно от това такива като нас да ловуват на пъдпъдъци. Съвсем различно беше до 97-а – 98-а година.“, добави ловецът.
Друга особеност е по-скорошното разораване на нивите, което се прави веднага след жътвата. „Няма слогове, няма къде да привлече прелитащият на юг пъдпъдък.“, поясни друг ловец от Брезник. Наблюденията на ловците в града са, че техни колеги от Врачанско, Монтанско и Мездренско, които преди са идвали в Брезник да ловуват пъдпъдъци, сега ги канят по техните ловни полета в Северозападна България. В миналото ловните полета на Брезнишко и прелетният пернат дивеч в тяха са били предпочитаните от големите имена в българската история като Цар Фердинанд, Цар Борис III, Елин Пелин и други.