Брутният вътрешен продукт на България за 2018 година е нараснал, а коефициентът на безработицата е достигнал до исторически най-ниското си ниво

Сравнително висок растеж на брутния вътрешен продукт на страната за четвърта поредна година беше отбелязан през 2018 година. Вътрешното търсене нарасна с ускорени темпове. В сравнение с 2017 година, по-висок растеж бе отчетен както при частното и публичното потребление, така и при инвестициите. Брутният вътрешен продукт се увеличи реално с 3.1 %, в сравнение с 3.8 % през 2017 година. По-ниският растеж се дължеше на спада на износа, съобщиха от пресцентъра на Министерство на финансите.

След устойчиво нарастване на износа в периода 2010 – 2017 година, през 2018 година беше отчетен реален спад, в резултат на понижението на търговията със стоки. Динамиката бе обусловена както от забавяне във външното търсене, така и от няколко негативни временни ефекти. Въпреки спада в износа, при показателите за конкурентоспособност не се отчита влошаване. Положителният баланс на текущата сметка и значителното подобрение на индикаторите за задлъжнялост отразиха запазване на устойчивата външна позиция на страната.

Коефициентът на безработица достигна до исторически най-ниското си ниво от 5.2 %. Доверието на потребителите и в частност очакванията им за заетост нараснаха до нива, които надхвърлиха предкризисните. Благоприятните очаквания на домакинствата,  заедно с нарастването на разполагаемия доход и потребителските и жилищните кредити, оказаха положително влияние върху склонността им за потребление.

През изминалата година се наблюдаваше по-съществено нарастване в броя на наетите лица с ниска и средна квалификация, което оказва ограничаващ ефект върху средните доходи, при равни други условия. Инфлацията през 2018 година се ускори до 2.6 % средногодишно, в отговор на повишените международни цени на суровинитеи на повишеното търсене в икономиката. Някои шокове в предлагането предизвикаха повишаване на общото ценово равнищеи на базисната инфлация.

През 2018 година бюджетно салдо по консолидираната фискална програма беше с излишък в размер на 0.1 % от брутния вътрешен продукт. Бюджетният резултат на начислена основа беше 2 %. Благоприятното развитие на правителствения баланс се дължеше на растеж на бюджетните постъпления, свързан едновременно с положителното макроикономическо развитие и повишената събираемост. Публичният сектор също имаше положителен принос за икономическия растеж, както по линия на повишените разходи на правителството за заплати и издръжка, така и по линия на по-високи инвестиции.

Виж също...

Loading...