Брезничанките Сийка и Петя спечелиха призови места на конкурс с разкази как искат да изглежда града на мечтите им

12-годишната брезничанка Сийка Стоянова спечели второ място в конкурса за есе на тема „Моя квартал – реалност и мечта”, който се организира от Постоянната ромска конференция, предаде репортер на Zapadno.com.

На 20 октомври в Благоевград се е състояла официална церемония по награждаване на победители в националния конкурс. Над 30 участници са се включили в конкурса. Всички есета разказват за реалността и мечтите на приказния ромски свят през погледа на младите хора. Сийка Стоянова и Петя Петрова от град Брезник са сред отличените в конкурса за есе. Сийка е класирана на второ място, а Петя – на трето място. Конкурсът е част от инициатива, която се провежда в 35 населени места на страната, поясни Миглена Михайлова от Постоянната ромска конференция. Есето, с което Сийка Стоянова е спечелила второ място на конкурса може да прочетете в редовете по-долу.

Как искам да изглежда града на моите мечти?

Здравейте! Казвам се Сийка и съм на 12 години, живея в малко градче на име Брезник. Реших да напиша есе на тема: „Моята мечта за моят град”.

Моят град е малко населено място с малко жители, които са сплотени. То е толкова красиво със своята гора и красивите язовири, но най-вече се краси с добрите хора. Ние всички жители на града се познаваме, общуваме и си помагаме един на друг, кой с каквото може.

Ние децата от град Брезник искаме да направим приют за бездомните кучета, това е един от проблемите в града. Решила съм да ги организирам и да направим благотворителна кампания, за да се съберат пари, с които да осъществя мечта си.

Искам да организирам моите връстници  и заедно да почистим града, искам да им покажа, че по този начин ще бъде по-приятно за всички ни! Обмислям идеята да бъдем доброволци, за да помогнем и за ремонтирането на нашата площадка, тя е в лошо състояние и е опасна за нас. Но въпреки малките проблеми на града аз го обичам, той е моят роден град, моята голяма любов.

Ако сега като дете не мога да направя много, то когато порасна искам да го променя към по-добро. Надявам да стана кмет на този град, за да имам възможността да виждам хората му по-щастливи. Това е моят роден и свиден град, и милея за него с голяма болка. Вярвам, че моята мечта ще бъде реалност, ето за това посвещавам следващия стих на моя град Брезник и на неговите жители.

Моят град е на радост богат
той е с младост прелят
от красота залят изпълва
с мисли денят и богат.

Ах, Брезник мил и чудесен
Ах, Брезник името ти
звучи като песен.

Ах, Брезник как обичам
твоята есен.
Ах, Брезник мой мил град чудесен.

Благодаря на Бог, че тук ме доведе,
че тук с любов ме приведе.
Ах, като видя реката, гората от радост
тa ми прелива душата.

Ах, Брезник мъничък чудесен
ах, Брезник тих и прекрасен
ах, Брезник мил и чудесен едничък небесен.