Александър Мартинов от село Гърло описал песни, приказки и обичаи от 44 селища в ценен сборник

През далечната 1942 година Александър Мартинов от брезнишкото село Гърло започнал да обикаля селата в Граово с тефтер и молив в ръка. Задачата му била да проучи и опише текстовете на песни, приказки, народни празници, обичаи, игри и скороговорки. За тази личност и неговото дело разказа краеведът от Брезник Аниела Асенова по време на втората научна конференция под надслов „Общество, Култура, Образование”, която се проведе наскоро в Брезник, предаде репортер на Zapadno.com.

Сборникът на Александър Мартинов бил изготвен трудно, тъй като авторът му срещал недоверие или отказ на певци и разказвачи да се запишат имената. Но пък имало и съмишленици, които спомогнали за съставянето на сборника. “Благодарение на тях успял през летните ваканции от 1942 до 1950 година да обходи 44 селища и да запише текстовете на 581 песни, 300 приказки, скороговорки, баяния, народни обичаи, празници и игри. Събраният материал е оценен подобаващо от академик Стоян Романски и други видни фолклористи. На 30 юни 1958 година излиза от печат том 49-ти на Сборник за народни умотворения и народопис от издателството на Българска академия на науката. Тиражът е само 500 броя.”, разказа краеведът Аниела Асенова.

Подтикната от любопитството си за Александър Мартинов, Аниела Асенова открила пенсионираната учителка Мария Томанова в село Гърло, която пази копие от сборника и познава автора. Навремето нейният съпруг бил купил сборника на Александър Мартинов, но тя го дава само на хора, на които вярва че ще го върнат. “Тя на мен ми го даде. Тогава всъщност се запознах с този сборник. А по-късно случайно го купих от антикварна книжарница за смешната цена 12 лева и 50 стотинки. Тук се обръщам към професионалните историци: Може ли такъв сборник да бъде пуснат в книжарницата на Българска академия на науките за 1 лева? Аз съм възмутена.”, сподели Аниела Асенова и добави, че според нея сборникът трябва да достигне до читалищата в Брезнишко.

Александър Мартинов е запомнен от Мария Томанова като елегантен, но тъжен и необщителен човек. За него се е грижила сестра му Снежа. Починал е през 1993 година и е погребан в Централните софийски гробища. “Оказа се, че има колеги, които ползват сборника в своята работа. Такива например са учителят Николина Байкова, ръководителят на група за словесен и песенен фолклор Милена Цветанова, деветокласничката и разказвачка на словесен фолклор Ивета Иванова, семейство Свилена и Борис Борисови от София и други.”, добави още Аниела Асенова. Сборникът е оценен високо от хората, които са се докоснали до него. Снимки на сборника на Александър Мартинов е публикуван във виртуалното пространство.

Докладът ще бъде отпечатан в сборник „Известия на Общински исторически музей-Брезник” том ІІ.