Краеведът Вера Георгиева: Първоначалното място за провеждане на събора за Видовден се помни дълго време

Доклад за общия произход на Видовденските събори в Годеч и Брезник беше представен от краеведа Вера Георгиева по време на втората научна конференция „Общество, Култура, Образование”, която се проведе в Общинския исторически музей. Изследването на Вера Георгиева показва, че в далечното минало Видовден се е празнувал само в Годеч и Брезник, предаде репортер на Zapadno.com.

В двата района съборите на Видовден се провеждали на 15 юни (по нов стил на 28 юни). Първоначалното им местонахождение е било в годечкото село Комщица и местността “Кална бара” в землището на брезнишкото село Бабица. “Тези места стояли до стари пътища. През село Комщица минавал друм, идващ от Лом през Берковица за Цариброд днешен Димитровград, както и Пирот и Ниш. През местността “Кална бара”, землище на село Бабица, Брезнишко минавал стар път под наименованието “Железарски път”, който идват от Цариброд за София или през Петрохан излизал на Дунав. И двата пътя са свързани с представата за стари пътувания на търговски кервани и размяна на стока.”, разказа краеведът Вера Георгиева.

По време на събора за Видовден в местността “Кална бара” се предлагали различни оръдия на труда – коси за косене, сърпове и други стоки. Съборяните идвали от граовските села и околните краища. “Мястото на събора на запад граничи с голямо антично селище. Става дума за археологическите останки. Срещу Видовден шилигарите от селата Слаковци и Сопица построявали егреци от западната страна на близко стоящата до мястото на събора антична могила наименована от хората “Добра могила”, за да скрият шилетата от власците. Височината на могилата пречила на власците да огреят шилетата. В противен случай те ставали власеливи, тоест разболявали се. Оттук и народната поговорка: “Че те вида власците на Видовдън”. На стари Видовдън наставал голям пазар. Идвали чуждестранни търговци, които продавали лекарства под наименованието “меришливки”. Продавали килими, коси за косене и сърпове. И тук пазарували със златни, сребърни и турски пари.”, каза Вера Георгиева. На събора се докарвали каменни корита и точила за продан от брезнишкото село Гигинци.

На Видовден се играело и хоро под музикален съпровод от гайда и кавал. Печеното месо също присъствало на трапезата на празника. В годините около Освобождението на България, двата събора в Годечко и Брезнишко били пренесени от първоначалните си места, въпреки отпора на населението. “Започнали да се провеждат в Годеч и Брезник, но споменът за първоначалните местонахождения на съборите останал за дълго време.”, поясни краеведът от Брезник Вера Георгиева.

В наши дни съборът Видовден се провежда в края на месец юни в град Брезник. Преди това за известен период от време съборът се е състоял на Бърдото край града. Сходство между двата събора за Видовден в Годеч и Брезник, краеведът съпостави с празник в Германия. “И в Германия са празнували на 15 юни и са имали много веселби. Тук вече разглеждам въпроса за католичкия светец Вит, който е бил патрон на саксонците-рудари. А саксонците-рудари са средновековните рудничари на Балканския полустров. Оттук вече се е създала тази връзка, но здраве и живот след като се издаде вторият том, там ще имате възможност това което не ви го прочетох подробно.”, каза още Вера Георгиева.

Изследването на Вера Георгиева ще бъде отпечатано в сборник „Известия на Общински исторически музей-Брезник” том ІІ.

Виж също...

Loading...