Древен оброк с надпис в Трънско разказва за концесионер на мини от времето на Римската империя
Древен оброчен камък от края на II и началото на III век се съхранява в един от манастирите в община Трън. На него е изобразен надпис с латински букви, който разказва за концесионер на мини в Трънско от времето на Римската империя. За този и други факти, свързани с оброка, споделя българският класически филолог и епиграф Борис Геров, разказаха за Zapadno.com от Регионален исторически музей-Перник.
Сведения за древния оброчен камък са описани в пътеписите на Константин Иречек, който в своите пътувания из България в началото на осемдесетте години на XIX век е посетил гpад Трън и неговата околност. “В местността „Престол”, която представя мъчно достъпна височина в землището на село Ломница и още тогава или впоследствие се е наричала също „Прекръстие”, на десния бряг на Трънската река срещу манастира „Свети Архангел”, Иречек е видял обърнат наопаки един античен олтар от бигор (травертин) със седем реда латински надпис, а до него забит кръст също от бигор. При посещението си на манастира и тая местност през 1920 година Кръстю Миятев научил, че 30 – 40 години преди това, тоест по времето, когато е пътувал Иречек, на това място се виждали следи от зидове, но Кръстю Миятев видял там само отделни късове от тухли. Вероятно на това място е имало антично светилище, което е било наследено от християнско оброчище или църквище, а местността е получила името си от античната ара и християнския кръст, поставени там. Арата с латинския надпис е стояла на мястото, където я намерил Иречек, най-малко докъм 1890 година, когато тя била видена от тогавашния директор на Белградския музей Валтрович, тъй като той можал да види надписа изцяло.”, пише Борис Геров в научната си публикация “Към въпроса за използуването на мините в Тракия през римско време”, която предоставиха от Регионален исторически музей-Перник за читателите на Zapadno.com.
През месец май 1960 година, филологът и епиграф Борис Геров посетил манастира и открил, че в олтара му все още се пази древният камък с надписа, който гласи: Sancto Casebono sacrum pro satulem (sic 1 ) М. Antoni Rufi Felicissimus lib(ertus). Надписът е поръчан от освободения роб Felicissimus и посветен на божеството Казебонос. Изработен е с благодарност и пожелание за здраве към неговия бивш господар М. Antonius Rufus, констатира Борис Геров. “В лицето на М. Antonius Rufus в надписа от Ломница ние виждаме концесионер на мини в Тракия от времето на Септимий Север, който от своя страна ги е преотдавал на дребни предприемачи (redemptores) – свои освободени роби. В лицето на Felicissimus ние виждаме именно един такъв дребен предприемач на минни шахти или шахта в Трънско. Следите на Антониевци в минния район около Трън ние виждаме по-нататък и в надгробния надпис на Aпtonius Valens от Зелениrрад, който може да бъде син на някой от техните освободени роби, тъй като надписът изглежда по-късен.”, пише още в публикацията си Геров.
Връзките на минния район на Трънско и евентуално и на цяла Западна Тракия с минните райони от Норикум се установяват както чрез принадлежността на М. Antonius Rufus, член на известната фамилия Антониевци, концесионери на митото и мините в дунавските провинции, така и с култа на келтското божество Casebonus. Естествено за концесията в Тракия той е използвал част от обучения в Норикум персонал било като специалисти, било като дребни предприемачи. Името на освободения му роб Felicissirnus е характерно за персонала – императорски роби и освобоnени роби – на служба в илирийското мито и мините в дунавските провинции. Прехвърленият от Норикум персонал и дребни предприемачи са донесли със себе си тук и своите религиозни представи и култове, специфични за Норикум, какъвто е култът на Casebonus, прави своите изводи Борис Геров от установеното за оброчния камък.
