Представят книга, която е посветена на хората от двете страни на сръбско-българската граница по повод 100-годишнината от Ньойския договор

Книгата “Посланията на оброчищата” ще бъде премиерно представена в София. Тя е посветена на хората от двете страни на сръбско-българската граница по повод 100-годишнината от подписването на Ньойския договор, съобщи за читателите на Zapadno.com авторът Зденка Тодорова.

“Трудно се пише книга за оброчищата, още по-трудно се стига до тях в непроходимите горски местности. Може би най-трудно се дават отговори на мистериите и загадките свързани с тях. Тъй като от ученически години събирам информация за тези уникални стожери на българщината, мога да си позволя да кажа, че те не са само част от нашите стари традиции, те са символ на българската идентичност и българската устойчивост даже и там, където българите оставени на произвола на съдбата след 1878 година и 1919 година са ги опазили от унищожаване и заличаване. От дедите и прадедите ни е останала традицията да уважаваме дървото и камъка а заедно с тях и земята, която ни е дала шанс да живеем и да оцеляваме като хора. Българите в миналото са знаели да ценят тези неща, но днес, в ерата на съвремените технологии и чалгата, хората все по-трудно опазват автентичната форма на обичая оброк.”, споделя Зденка Тодорова в книгата “Посланията на оброчищата”. Премиерата на книгата ще бъде на 25 ноември от 18:00 часа в зала 1 на Централния военен клуб в София.

След подписването на Ньойския договор територии от България са разделени от нова граница. Част от населените места попадат в съседните държави, сред които са и села от някогашната Трънска околия. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.

Зденка Тодорова е известна правозащитничка, журналистка и писателка от Западните покрайнини. Родена е в град Цариброд (днес Димитровград), където завършва образованието си на български език. Завършва българска филология във Филологическия факултет в Белград, работи известно време като журналист и преводач в списание “Мост” в Ниш. През 1990 година е сред учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия, а през 1997 година създава първата правозащитна организация в Западните покрайнини – Хелзинският комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия. Автор е на седем книги, два документалния филма за Цариброд (един от които в съавторство) и на стотици статии касаещи правата на българите в Сърбия. В момента води предаване по телевизия “Скат” за българите в Западните покрайнини.

Виж също...

Loading...