Жители от откъснатите с граница трънски села разказват тъжните истории след Ньойския договор – ВИДЕО

На днешната паметна дата проектът “Околобългарско” публикува във Фейсбук втора част на филма “100-годишна граница”. Първата част на “100-годишна граница” беше публикувана на 20 ноември. Целият филм пък беше представен на 18 ноември в София.

“100-годишна граница” показва и разказва за живота в разделени или откъснати от България населени места. Преди 100 години се подписва Ньойският мирен договор, който отрежда тази участ на територии от България, които сега попадат в границите на съседни държави. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.

Във филма “100-годишна граница” от “Околобългарско” разговарят с волейболната легенда Тодор Симов, който е от Перник. Той живее в българската част на село Врабча откъдето е фамилията му. Тодор Симов си спомня телената ограда, която разделила село Врабча на две. “Не знам дали знаете, но границата беше цялата заградена с тел. Ето долу към махалата “Маниш” беше поставен портал. За да влезеш в селото трябваше да отидеш в местния участък и да вземеш открит лист, който се издаваше след 10 – 15 дена, за да те проучат кой си, какво си.”, разказва Тодор Симов.

Филмът показва и 95-годишният дядо Рашо от село Банкя. Неговият брат е бил арестуван в опит да си прибере кравите от Сърбия, които преминали границата. “Нали стоката минава границата тя няма… избяга, мине там и я прибере.. и брат ми отива да прибира и те го хванат. И през Драгоман го върнаха.”, спомня си дядо Рашо за своя брат.

Показана е и историята на село Богойна, което преди подписването на Ньойския договор е било махала на село Петачинци. Историята я разказва Петър Томов. Петачинци се състои от пет махали, от които четири попадат в Сърбия, а една е в България. “Тук си е останала само една махала от 17 къщи. И лека-полека с времето ‘почват промените тук.”, разказва Петър Томов.

“На финала на нашия филм имаме личен призив към всеки един от вас! Време е да се обединим. Време е да спрем да записваме и показваме чужди истории, а да градим своята обща!”, споделят от проекта “Околобългарско”.

Вижте целия филм в две части, които “Околобългарско” споделиха във Фейсбук:

Виж също...

Loading...