Историкът О. Аспров: Ньойският договор е диктат, унижение, грабеж, но 100 години след подписването живеем в други времена

Ньойският договор, който разделя територии от България преди 100 години, е диктат, унижение и грабеж. В днешно време българите все още носят последиците от този договор. Това сподели за читателите на Zapadno.com историкът и бивш директор на Регионален исторически музей-Перник Огнян Аспров.

На днешната дата – 27 ноември, се навършват 100 години от подписването на Ньойския мирен договор. След подписването му територии от България са разделени от нова граница. Част от населените места попадат в съседните държави, сред които са и села от някогашната Трънска околия. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори. Това е и поводът да потърсим за коментар известен в област Перник историк, който е запознат с темата.

Освен отделяне на територии от България, договорът налага парични репарации, материални вземания от страната и други. От област Перник са били предавани на Сърбия тонове въглища, мулета и бикове. “Договорът е диктат, унижение, грабеж. Ние и до днес носим последиците от тези неща, наред с териториалните загуби каквито са в Трънския край. Няколко села са откъснати, а пък някои са разполовени на две – гробищата им в едната страната, а църквата от другата страна. Минава границата там, където им е било удобно. Населението е реагирало, но е било безсилно. Дълго време е имало моменти, където населени от тогава вече сръбските села имат земи в нашата територия. Имали са някакви паспорти за пребиваване в двете държави. Всеки случай картината е покъртителна и наред с това, ако се сложи около 400 000 деца-сираци, още 400 000 – 500 000 емигранти дошли в България. Това е ситуацията у нас преди 100 години.”, каза историкът Огнян Аспров. Той поясни още, че много правителства са полагали грижи за решаване на въпроси, произтекли от Ньойския договор. “Стамболийски ги оземли, Андрей Ляпчев сключи бежанският заем – заемът за стабилизация на страната. Но всички тези неща са плащани от българския народ. Сега в интерес на истината трябва да посочим, че тези неща бяха прекратени 60-те години на миналия век.”, каза още историкът.

През годините след Ньойския договор от двете страни на границата са се провеждали събори. В Трънско съборите са събирали хората в района на село Стрезимировци. Наблюдава се процес на завръщане на българи от Сърбия към страната ни, но обратен процес няма, споделя историкът. Според клауза в договора, давността на документа е 100 години – колкото се и навършват днес. “Шансовете зависят от времето, в което живеем. Едва ли стари тези биха могли да бъдат актуални в ново време. Сега новият човек се интересува от съвсем други неща. Той иска да познава света, свободно пътува, навсякъде може да се реализира. А тогава какво е имало? Могло е да дойде и да оре земя, ама къде ще оре като няма. Много по-труден е бил животът от сега. Знаете ли не трябва да се връщаме толкова силно и упорито към миналото. Не всичко е поучително и може да се разгорят нови противоречия, нови борби, от които никой няма полза. Ньойският договор е продиктуван от Великите сили. Наложен е на България, наложен е преди всичко на нашите съседи сърби и гърци.”, каза още Огнян Аспров пред репортер на Zapadno.com.

Днес в град София се провежда научна конференция с международно участие „100 години от Ньой“. Форумът е под патронажа на вицепремиера и министъра на отбраната на Република България Красимир Каракачанов, Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и Македонския научен институт. Над 30 доклада ще се представят на конференцията, която се провежда в Централния военен клуб.

Виж също...

Loading...