Директорът на музея в Трън: 3 март основополагаща дата за възкресението на модерната българска държава

Националният празник на Република България – 3 март е важна дата в историята на страната ни. На 3 март (19 февруари по стар стил) в Сан Стефано е подписан договор, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 година) между Русия и Османската империя. Договорът има предварителен характер, припомни директорът на Общински исторически музей-Трън Ангел Динев за читателите на Zapadno.com.

В една от клаузите на договора е предвидено за първи след 482 година да се създаде българска държава. “С този договор, независимо, че е предварителен, за първи път след 482 година в официален документ, който влиза в международно обращение се постановява възстановяване на българска държава под една или друга форма. Договорът е изключително дълъг, с много клаузи. Предвижда се 2-годишно временно руско управление и така нататък. Но все пак тази дата е основополагаща за възкресението на модерната българска държава и тя трябва да се чества подобаващ начин. Има много дебати по въпроса коя е най-подходящата историческа дата или събитие за национален празник на България и много мнения, които се различават от това 3 март да бъде националния празник. Все пак докато няма такава промяна е редно всеки български гражданин, без разлика на възраст, пол, етническа принадлежност и религиозна, да почита този празник като национален. Има много други празници, които също честваме и са посветени на различни други важни исторически събития, но само един единствен е националният празник.”, каза директорът на музея в Трън Ангел Динев.

Историческите източници са категорични, че в първите години след подписването на документа, отбелязването на празника е имало по-голямо ентусиазъм при честването. “Имам предвид в годините още преди 9-ти септември 1944 година. Нормално е, защото е имало още живи хора, които са били съвременници на събитията от 1878 година. Спомените са били много по-енергични. Все пак в днешно време не можем да кажем, че българите са нация, която не обича да чества своя национален празник. Напротив те са нация, която обича да изразява своите емоции. Вярно, на този празник има и отрицателни събития. Често се стига и до политизиране на това чисто историческо събитие, което не е добре.”, сподели още директорът на Общински исторически музей-Трън.

Договорът в Сан Стефано е бил предварителен и при подписването му не се е знаело, че в близко бъдеще предстои да бъде ревизиран. “Всъщност Берлинският договор, който е сключен няколко месеца след Санстефанския договор, на практика повтаря формата на държавно управление, с която ще бъде възстановена българската държава. Остава си пак така – зависимо или трибутарно княжество, васално на Османската империя, но променя драстично границите. Има историческа приемственост между първоначалните клаузи на Санстефанския договор, които предвиждат възстановяване на българска държава, трибутарна, васална на Османската империя в еди какви си граници. Същата клауза на Берлинския договор предвижда възстановяване на българска държава, трибутарно, васално Княжество България в други граници. Разликата е огромна. Територията по Санстефанския мирен договор е 172 000 квадратни километра на България, Мизия, Тракия, Македония, Южна Добруджа, докато по Берлинския договор е само 63 752 квадратни километра територията на възстановената българска държава. Но формата на управление е същата.”, каза още директорът на музея Ангел Динев.

Виж също...

Loading...