Брезнишкият музей показва великденски и пролетни картички от началото на 20-ти век – СНИМКИ

Тематична виртуална изложба на великденски и пролетни картички ще могат да разгледат читателите на Zapadno.com в навечерието на Великден. Те са от фонда на Общински исторически музей-Брезник, който съхранява десетки поздравителни картички.

Във фонда на Общинския исторически музей в град Брезник се съхраняват 387 фондови единици на снимки, документи, писма, вещи, ордени, медали, книги, икони принадлежали на брезнишкия род Кафеджийски. “Съхранявани повече от 100 години в рода, те са дарени на музея. Сред тях са и лични вещи на родоначалникът на Кафеджийския род – Кота Кафеджийски. За него ще ви разкажем и покажем артефактите съхранявани в музея в следващите издания на виртуалния музей.”, поясниха от брезнишкия музей.

В следващите редове от музеят ще представят колекцията “Великденски и пролетни картички”, които са част от фонда на семейство Георги и Райна Кафеджийски. Георги Котев Кафеджийски е роден през 1869 година, а неговите синове Коста през 1897 година и Владимир през 1889 година. Съпругата му Райна е родом от град Самоков.

 

В България изпращането на поздравителни картички се превръща в мода почти едновременно с останалата част от Европа – в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Но те са известни още по времето на Османската империя в крайдунавските градове. Първите са били черно-бели, впоследствие започват да ги оцветяват. Макар да навлизат бързо в страната ни, картичките не се отпечатват в България. Те се внасят от Европа, като подобно на Русия, тук им се добавя само текст на български. Първите изцяло български картички се отпечатват в началото на 20-ти век, в русенската печатница „Модерно изкуство”, отбелязаха от Общински исторически музей-Брезник.

Във фонда на музея в Брезник се съхраняват над 55 поздравителни картички до фамилията Георги и Райна Кафеджийски. Най-ранната е от 29 декември 1901 година и е свързана с Рождество Христово. Най-късната е с дата 22 април 2005 година – поздравителна картичка, собственоръчно надписана от патриарх Максим до Коста Владимиров Кафеджийски – внук на Георги Кафеджийски. Една от всичките пощенските картички няма послание и адресант. Издадена през 1939 година от Младежкия съюз на Българския червен кръст, тя е с образа на престолонаследника – малкия Симеон Сакскобургготски. Под образа са отпечатани и пет марки отново с неговия образ. Пощенската картичка е издадена по повод набиране на средства за закупуване на санитарен самолет, споделиха от музея в Брезник.

 

Поздравителните картички са различни, имат многостранно тълкуване за периода, в който се изпращат. Те са част от спомените на едно семейство, на един род, спомен за отминали времена. Картичките на семейство Георги Кафеджийски пристигат в Брезник от различни краища на България и етническите й територии – София, Цариброд, Кюстендил, Самоков, Варна, Русе, Плевени други.Символите в българските великденски картички се различават от тези върху западните. В българските картички основните символи на празника са яйцето, агънцето, пиленцата, фолклорните моменти, деца и други (Вижте в галерията от Великденски и пролетни картички). При картичките е имало и правила за надписването, които били следвани. До 1906 – 1907 година поздравителният текст върху картичките се е пишел отпред, а отзад се е написвало само името на получателя. След това върху лицевата част на картичката не се пише поздравителния текст, а в лявата част на гърба, на дясната страна е адресът и марката.

Галерията от Великденски и поздравителни пролетни картички, която ви представяме обхваща периода от началото до 20-те години на 20-ти век. Преживели са Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, имат памет за радостни и тъжни събития. Всички картички, имат надпис и дата. Най-старата великденска картичка с послание е от 23 март 1904 година. „Обични ми роднини Райно и Георги, като Ви честита  Воскресение христово, пожелавам Ви  весело да прекарате  празниците. Каквото ти желаеш такова ти и изпращам. С поздравъ А. и П Коцеви” – гласи послание от 13 април 1908 година. „Драга ми …………… Като честитявамъ светлите празници, желая да ги прекарате весело и за много години,” е друго послание от 28 април 1932 година, ”Честит Ви празник да сте живи”. На картичка от 23 май 1913 година от Самоков пише: „Любезни ми тетине, Честитявам ти именъ денъ, за много години по весело, тетине. Мила Райно, Ч. И. Ден пожелаваме ти Щастие, здраве и весело прекарване на именния ден.”

Независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат искрените благопожелания за настъпващите празници. Картичката се превърна в доказателство за съществуването на едно отдавна отминало време. Запечатани съдби на изпращачи и на получатели – веществени паметници на едно отминало време. Картичката се е променяла с годините, а днес все по-рядко собственоръчно надписваме картички с нашите пожелания към близките хора, отбелязаха от Общински исторически музей-Брезник.

Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление. Първите червени яйца в миналото хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват. Днес боядисването на яйцата е изкуство, забавление, радост, запазване на традицията, добавиха още от музея в Брезник.

Разгледайте още снимки на картички от миналия век, които музеят в Брезник предостави за Zapadno.com:

Виж също...

Loading...