Из спомените на брезничани: Ученици и учители са брали цветя на Бърдото, за да правят венци за празника на светите братя Кирил и Методий – СНИМКИ

Общински исторически музей-Брезник разкрива уникални архивни снимки от фонда си, които показват как преди десетилетия брезнишки ученици и учители са се подготвяли за празника на светите братя Кирил и Методий. Специално за читателите на Zapadno.com от музея ще покажат поредната виртуална експозиция, която разказва за честването на 11 май. За първи път 11 май като Ден на просветата се чества през 1851 година в град Пловдив. Организиран е в епархийското училище „Свети свети Кирил и Методий“ по инициатива на Найден Геров, отбелязаха от Общински исторически музей-Брезник.

Израз на голямото значение на училището и просветното дело за брезничани е честването на празника на свети свети Кирил и Методий. Във фондовете на Общински исторически музей-Брезник се съхраняват спомени и архивни снимки от началото на 20-ти век, които са свързани с честването на празника. Сред тях откриваме спомени, за първото честване на празника на братята Кирил и Методий в града през 1860 година. Празникът е организиран в двора на църквата „Света Петка”, където се е помещавало училището, поясниха от музея.

„По сведение на даскал Мина, в град Брезник през 1860 година по инициатива на занаятчиите-еснафите в черковния двор на “Света Петка”, където се е помещавало училището се чествал празника на братята Кирил и Методий. Тогава поп Димитър Николов е отслужил панихида, а даскал Мина е говорил за славянските първоучители, които са създали нашата азбука. След това всяка година 11 май се е празнувал като училищен празник. След Освобождението този ден се е празнувал тържествено.”

За духа на празника четем в спомените на брезнишки ученици от началото на 20-ти век, записани от краеведа Вера Георгиева. Картини, нарисувани с думи ни карат да съпреживяваме техните чувства и вълнения от преди повече от век.

„Като ученик преди 70 години си спомням с какъв трепет и вдъхновение окачвахме този празник. Предишният ден учениците със своите учители-отиваме по ливадите да берем цветя, да вием венци и да кичим училището си. На този ден всички пременени с нови дрехи – закичени с цветя отиваме на училище. Свещениците начело с иконите, в училищния двор, в присъствието на гражданите и селяните от околните села, извършваха водосвета. След което директора на класното училище Никола Хранов произнасяше слово. Учениците изпяват химна на равноапостолите. След което започват декламациите и накрая празникът завършва с кръшни хора. Бакалския еснаф, начело с Младен Калев, Петър Любенов и други на табли пълни със стафиди и леблебия раздаваха на учениците за помен на Кирил и Методий. През 1905 година учителят Лев Карадимчев ми възложи на празника да издекламирам стихотворение…, като отличник и добър оратор. Какво само впечатление съм направил на младия доктор Манол Васев – след ръкоплясканията, се качи на естрадата, прегърна ме, целуна ме и ми даде два лева награда. За първи път аз видях толкова много пари.”

Из спомените на Димитър Кожухаров, месец май 1968 година

Празникът на светите братя Кирил и Методий:„Най-хубавия ми спомен е бил празника – Кирил и Методий. Той беше най-радостният за нас. Не учехме по три дни. Първият ден отивахме за цветя на Бърдото – с храна в торбички, шишета вода, пуканки. През този ден беряхме цветя за венците. Привечер се връщахме. По големите ученици и учителите извиваха два венеца. С тях украсявахме главния вход на училището. На втория ден празнувахме. Първо ни водеха в черквата. В средата на училищния двор беше поставена маса с голям портрет на Кирил и Методий, украсен от нас с най-хубавите цветя. Този портрет се носеше от ученици първоначално в църквата. А след това цялата процесия, начело със свещениците отивахме в училищния двор, където се служеше водосвета. След водосвета излизаше и говореше Главния учител Янаки Докев…. Той говореше на кьошката и след това пак на същото място започваше програма – казваха се безброй стихотворения, децата пееха песни, имаше хора в училищния двор. Чула съм от майка ми, че преди мене са давали (в големи тепсии) по една стиска захарна леблебия и стафиди на всеки ученик. За леблебията зная, че е била закупувана от Чорбаджийския еснаф.”

Из спомените на Райна Георгиева

Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието. Денят на светите братя е свързан с историчността, средновековните корени, великото дело, вписало се в световната цивилизационна история. През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“, а Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 година. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът се чества на 24 май. Днес той е официален празник на Република България, припомниха от музея в Брезник.

Разгледайте снимки от подготовката на празника в Брезник, както и други интересни единици от фонда на Общинския исторически музей:

Виж също...

Loading...