Джамиите в Трънско: Френски учен е описал мюсюлмански молитвени домове в Трън, Бераинци и Клисура
Няколко джамии в Трънско са били описани в пътеписите на френския учен и геолог доктор Ами Буе. През първата половина на 19-ти век той преминава през този край и описва всичко, което вижда. Това сподели за читателите на Zapadno.com историкът от Трън Кирил Марков.
Трите мюсюлмански молитвени домове, които доктор Ами Буе описва, са били разположени в град Трън, където сега се намира бившата фурна, в землището на село Бераинци и до сегашния главен път през село Клисура, което след Ньойския договор от 1919 година попада в територията на Република Сърбия. От джамиите в пределите на Трънско не е останало нищо, но в село Клисура все още се извисява сграда, която е била към молитвения дом там. „Интересният факт за развитието на Трънско и какъв е бил регион, особено през последния век от турския период, е че много малко етническо турско население е имало в нашия край. Но въпреки всичко и те са си имали молитвени домове. По информация от пътеписите на френския дипломат Ами Буе описва икономика, облик и така нататък. В неговия пътепис, в който описва Трънско, първо попада в село Клисура, което сега е в Република Сърбия. Описва как има голяма административна сграда, има джамия, а населението е българско. Описва много интересен поминък на местното население, което се занимава с рударство и металодобив на желязо чрез водни колела и много интересна технология чрез тръскащи маси. Това е специфична рударска технология за отделяне на металите. Последващото му движение за село Бераинци в полето, където е минавал старият път, описва че има голямо търговско селище също с джамия. По други данни се знае, че в Трънско е имало няколко много големи турски чифлици, но специално джамиите са в Клисура, в Бераинци и в град Трън, където се намира старата фурна. Даже за старата фурна са използвани част от стени и основи на джамията.“, разказа историкът от Трън Кирил Марков.
Друга интересна подробност от миналото е, че храм „Свети Николай“ е бил опожарен от турците. Назад във времето, когато се прави бетонния пояс и ремонта на храма, излязоха интересни данни. Излезе един горял пласт с греди и човешки скелети. Много вероятно е през турския период местното население да е пострадало, макар че няма писмени източници, даже и легендия няма. „Явно трънчани са си поставили за цел като се е махнала турската власт да си възстановят „Свети Николай“. Специално за Трън турската махала е тази, която граничи с бившата джамия, където е сегашното училище и старата фурна. Това се казва „Спахийска махала“, където е имало около 20 турски семейства с различен статус. Между тях е имало и заптиета. Но се знае, че между тях е имало и християни, местно население. Даже при Трънската буна се знае, че не е имало въоръжен конфликт, подобно на другите въстания. Това е бил един много силен протест срещу кърджалийските посегателства и грабежи срещу местното население. Те просто са се надигнали и са се събрали в една местност, казваме и „Трънски могили“, между първата и втората могила – те са три. Трънчани ги броиме от тук към Бусинци, бусинчани ги броят наобратно. Но там се събира това Знеполско въстание или трънски джурбур му казват турците, което означава местно недоволство. Не е имало сражение с турците, но те се уплашили и са избягали частично от града. След това идва редовна войскова част. За съжаление опожаряват няколко български къщи, особено на водачите на тоя протест. Не е била целта свалянето на властта, а протест срещу кърджалийството. Двамата водачи Радивоя Изворски и Радивоя Петричев ги затварят в Диарбекир. Единият умира, а другият доживява Освобождението и се прибира и умира вече тук. Радивоя Петричев е от фамилията, създала първите килийни училища през Възраждането в Трънско. Те са голяма и стара фамилия от учители.“, разказа още историкът Кирил Марков.
Трън е с древна история и този факт се подкрепя от откритите в близкото минало части от оброчни плочки от тракийско и римско светилище. Те са били открити при изграждането на сградата на народно читалище „Гюрга Пинджурова-1895“, която се намира в непосредствена близост до храм „Свети Николай“. „Заключение може да се каже за Трънско е, че по-назад във вековете, говорим преди турския период, като икономика и население няма нищо общо със сегашните времена.“, заключи Кирил Марков.
В публикацията са използвани снимки от pixabay.com и архива на Zapadno.com