Архивът на Денчо Знеполски се съхранява в Перник, но достъпът до него е временно ограничен

Тази година се навършиха 100 години от рождението на Младен Гюров Гигов, който е по-известен като Денчо Знеполски. Преди няколко години архивът му е предаден за съхранение в Държавен архив-Перник. Предаването е направено от неговата съпруга Мария Знеполска, която по негови записки съставя мемоарната му книга „Посмъртна изповед”, издадена през 1997 година. Това съобщи за читателите на Zapadno.com началникът на Държавен архив-Перник Станислава Георгиева.

Архивът на Денчо Знеполски възлиза на 6,40 линейни метра. Изричното желание на дарителя Мария Знеполска е достъпът до фонда да бъде ограничен за период от пет години. Ограничението изтича в края на тази година. Предстои и научно-техническа обработка на фонда, който е в необработено състояние и след това ще се пусне за ползване в читалня. В Държавния архив в Перник волята на дарителя е закон.

Денчо Знеполски (Младен Гюров Гигов) е роден на 16 март 1920 година в трънското село Ярловци. Той е бил член на Работнически младежки съюз от 1935 година и на Българска работническа партия (к) от 1939 година. В периода до 1943 година е арестуван три пъти от полицията за комунистическа дейност. През февруари 1943 година, по време на Втората световна война, преминава в нелегалност и на 3 март същата година се прехвърля в партизанско подразделение на Югославска народна освободителна армия. В периода септември 1943 – септември 1944 година последователно е началник-щаб на Трънския партизански отряд, командир на Втора софийска народоосвободителна бригада, заместник-командир и командир на I-ва бригада на Софийската народоосвободителна дивизия. Като партизанин е съратник на Славчо Трънски, Руси Христозов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Живоин Николич (Бърко), Андреас Василис-Дзимас, Гочо Гопин, майор Мостин Дейнес, полковник Бейли и майор Франк Томпсън, поясниха от Държавен архив-Перник.

През май 1944 година е произведен в звание полковник от Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Той е и един от оцелелите в битката при с. Батулия на 23 май 1944 година. Като участник във войната срещу Германия е командир на Първи гвардейски народоосвободителен полк в първата фаза на българското участие във войната. На 28 септември неговата част води тежък бой в сръбския град Власотинци. През 1945 година Денчо Знеполски завършва курс за старши офицери във Военното училище и на следващата година е назначен за командир на Шести гвардейски пехотен полк от Първа гвардейска дивизия. Председател е на Студентско земляческо дружество. На 9 април 1951 година е арестуван на летището в Букурещ и до 6 януари 1954 година е в килиите на Държавна сигурност и трудово-възпитателното общежитие в Белене по обвинение за съмишленик на Трайчо Костов. Следствието е водено от съветския генерал Филатов. Разследван е и от комисия на Политбюро на Българската комунистическа партия, добавиха от Държавния архив в Перник.

През 1954 година работи като журналист в списание „София“. Член е на Съюза на български журналисти. През 1957 година е назначен за старши преподавател във Военно-техническата академия. През 1958 година е началник на катедра „Политикономия“. Повишен е във военно звание генерал-майор и назначен за началник на факултет и заместник-началник на Военна академия през 1959 година. През 1964 година е избран за секретар на партийната комисия към Министерство на народната отбрана. С Указ № 974 от 18 юни 1970 година на министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров е уволнен от Българската народна армия и пенсиониран на основание на подаден личен рапорт от 1969 година. Кандидат-член на Централния комитет на Българската комунистическа партия в периода 1966 – 1976 година. Народен представител от Трънския избирателен район в Пето народно събрание в периода 1966 – 1971 година, поясниха още от Държавен архив-Перник.

Това лято се предвижда отбелязване на 100-годишнината от рождението на Денчо Знеполски в родното му село Ярловци.

Снимки: Zapadno.com – архив

Виж също...

Loading...