Кмет на Трън застанал начело на управата в Тутракан след връщането на Южна Добруджа към България

Четвъртвековното румънско владичество над Южна Добруджа предизвиква съществени изменения в нейния стопански, демографски, обществено-политически и културно-духовен облик. В продължение на повече от две десетилетия основната цел на румънската власт е провеждането на жестока асимилаторска и денационализаторска политика спрямо българската диаспора, а не развитието на производствените мощности или подобряване на благосъстоянието на населението в областта, пише armymedia.bg.

Неуверена в своето господство, тя избягва да извършва каквито и да било инвестиции за подобряване на инфраструктурата или пък за развитие на икономиката. Поради добре оформеното национално съзнание на българското население тук, както и поради повишения интерес на България и нейната дипломация към решаването на Добруджанския въпрос румънските управници се чувстват отчуждени, нежелани и несигурни. За да гарантират властта си в Южна Добруджа, те въвеждат в областта многоброен административно-полицейски и военно-жандармерийски апарат.
За да бъде променено етническото статукво, след 1925 година е налице принудително заселване на многобройни румънски колонисти от старите предели на кралството (предимно ветерани от войните) и куцовласи (назовавани още „арумъни” или „цинцари”) от Гръцка Македония. Само за няколко години техният брой надхвърля 80 хиляди души.

Колонистите и куцовласите са използвани като най-силното оръжие на румънския национализъм срещу българското население. Именно от техните среди се формират структурите на крайно дясната националистическа организация „Акциуня ромъняска”. Нейните членове с подкрепата и поощрението на държавата извършват множество провокации, побои, грабежи, малтретиране и убийства над българи. А за да сломят стопанската мощ на българското население румънските властници прибягват към крути мерки, крайният резултат от които е отнемането на земята му. А в Южна Добруджа тя е основният поминък на населението. Според видния добруджански юрист Иван Пенаков румънската държава чрез различни способи заграбва безпрепятствено над 400 хиляди хектара земя (или другояче казано – близо 58 % от обработваемата земя) от българското добруджанско население, чрез която тя оземлява новозаселените тук колонисти и куцовласи.

Възвръщането на Южна Добруджа към България през септември 1940 година поставя на сериозно изпитание не само управленските възможности на българските държавници, но и материалните ресурси на страната. Тепърва в областта предстои да бъде наложен българският модел на управление заедно с характерните му държавни и общински структури. За кратко време обществено-политическият и стопанският живот в нея трябва да бъдат синхронизирани с този в останалата част от страната.

В Добруджа се предвижда да бъдат командировани за срок от 45 дни служители от вътрешността на страната (селски и градски кметове, околийски управители, счетоводители, инспектори, писари, стражари, директори на училища, учители и прочие), а ако се наложи, те трябва да останат и за по-дълъг период от време. Заплатите на всички общински служители от вътрешността на страната са повишени с 20 % като материална компенсация за трудните условия на работа.
За кмет на Добрич е назначен русенският градоначалник Кирил Старцев, пристигнал в града още на 16 септември 1940 година заедно с голяма част от своя управленски екип в Русе. За кмет на Силистра е определен ловешкият градоначалник Петър Иванчев, а начело на общинската управа в Тутракан застава доскорошният кмет на Трън – Христо Марков.

Авторът е главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” в Министерство на отбраната