Гражданството на Брезник поискало да се даде обяснение за избора на строител на паметника в Градската

Тематична изложба в памет за героите, загинали в боя край Брезник по време на Сръбско-българската война през 1885 година е подредена в Общински исторически музей-Брезник. В експозицията е показан архивът на Комитета, който се създава през 1896 година с цел изграждане на паметник в чест на загиналите войници, каза за читателите на Zapadno.com директорът на музея Емилия Велинова.

Изложбата трябваше да е сред съпътстващите събития в програмата за третата научна конференция, която беше отложена миналата седмица. Причината за отлагането на форума е усложнената ситуация с разпространението на коронавируса COVID-19. Експозицията не е отменена и е подредена в изложбената сграда “Военен клуб” на Общинския исторически музей в Брезник. На табла са показани фрагменти от архива на Комитета, иницииран за създаването на паметника в Градската. “Архивът не е бил много голям. Той е бил съхраняван от секретаря на Комитета по въздигане на паметника Иван Калев, в неговия дом. Години или столетие след това, неговата дъщеря прави почистване, изхвърля старите книжа и ненужните вещи. Тогава нейният съсед вижда книжата, преглежда ги и така е спасен част от архива.”, поясни директорът на музея Емилия Велинова.

Архивът е от началото на 1903 година, когато е поставено началото на градежа на паметника-костница. В него е събрана входяща и изходяща кореспонденция от Комитета към институции и отделни лица. “Той ни дава ценни сведения за дейността на Комитета, за изграждането на паметника, за това кой е автора на самия паметник, кой е строителят-предприемач, за едни граждански настроения, които възникват в Брезник по повод проведения търг за избиране на предприемач. Председател на самия Комитет е подполковник Касабов от I-ви пехотен полк, който е бил дислоциран в град Брезник и секретар Иван Калев, който е служител в Общината. За съжаление от тези писма не можем да проследим кои са другите членове в този Комитет. Но пък за наши най-голяма радост и щастие е запазена поканата на Комитета, която е от 1896 година. Един апел към гражданството на Брезник, Брезнишко и Трънско за събиране на помощи за въздигането на този паметник. На гърба на самата покана е направена една таблица, в която се вписва всеки, който е дал своята лепта за изграждането на паметника.”, поясни директорът на Общински исторически музей-Брезник Емилия Велинова. Поканата е била отпечатан в печатница в град Трън с оригиналния печат на Комитета.

Апел към гражданството на Брезнишко за „съзиждане на паметник, с които да се увековечи паметта на падналите при защитата на отечеството ни юнаци.” Председател на комитета е подполковник Касабов, а секретар е Иван Калев. Апелът е от 11 май 1896 година.

Автор на проекта на паметника в град Брезник е капитан Руси Лудогоров, който е военен инженер. Във фонда на музея се съхраняват писма на Комитета по въздигане на паметника до  капитан Лудогоров. В едно от писмата Комитетът го информира за одобрението на проекта от Министерство на обществените сгради. В друга кореспонденция от инженер Лудогоров до Комитета е видно, че изпраща документите по изграждане на паметника с нанесените поправки. В  него се описват детайли по изграждането на паметника – дълбочината на костницата, височината на паметника, както и необходимите срокове за изграждането му. Сред документите е и обява от Комитета по въздигане на паметника за провеждане на явен търг за избор на предприемач-строител, който е на 5 февруари 1903 година. Фигурира и бележка за внесена сума за търга – залог 5 % от стойността на паметника, която е била около 6 600 лева. Подкрепа за изграждане на монумента е оказана и от софийски институции, сред които министерства, държавният ковчежник и други.

За строител на паметника е избран предприемачът от София Васил Андонов. В едно от писмата той иска удължаване на срока за изработването, поради неблагоприятни метеорологичния условия през пролетта на 1903 година. “Също така липсата на вагони на Батановци, за да бъдат докарани големите камъни. Появата на някаква голяма скала, която също спъва работата и неговата молба да бъде удължен срока – да не е до края на август, а до началото на месец септември 1903 година.”, допълни Емилия Велинова. В кореспонденцията между Комитета и кмета на общината става ясно, че Върховната медицинска комисия разрешава пренасяне на тленните останки от Бърдото до сегашната Градска в Брезник. “Ние придобиваме представа за огромната дейност, която извършва този Комитет по въздигане на паметника. За патриотичните настроения и виждането на Комитета, че присъствието на ученици при полагане на основния камък и пренасянето на тленните останки е патриотично дело и това е спомен за загиналите.”, отбеляза още директорът на Общински исторически музей-Брезник.

Любопитното около строителството на паметника е, че около 50 души от гражданското общество в Брезник се събрали и изпратили писмо до председателя на Комитета по изграждането на монумента. В писмото пишело, че се “пръскали слухове из Брезник” че по нечестен начин е проведен търгът за избор на строителен предприемач. “В поканата пише, че трябва 5 % да бъдат внесени от стойността на паметника. Някои били дали 7 %, други – 10 %, а бил избран Васил Андонов. И затова настояват пред Комитета да бъде свикано едно събрание и да се даде обяснение от контролната комисия за “пръскането” на тези слухове, как е проведен самият търг, както и подмяна на част от членовете на този контролен съвет, които работили извън Брезник. На самия документ има резолюция на подполковник Касабов, който казва, че от приложения списък на участниците в това мероприятия – идея за свикване на събрание, само десетина души са дали своята лепта за изграждането на паметника, а според него останалите нямат право да искат това, защото самите те не са дали и един лев. Но все пак е проведено такова събрание в централното училище, но остава без последствия. Избраният предприемач Васил Андонов строи паметника.”, поясни директорът на музея в Брезник Емилия Велинова.

В изложбата са показани саби, медали и други експонати. Сред тях е дарение от внука на командира на Отряда на обречените капитан Кисов – негова грамота, книгата му за Руско-турската война и снимка-оригинал. “Заедно с това сме показали ордени и медали, които са от Сръбско-българската война. Има медал, който е запазен във фонда и отскоро го открихме, че е от Сръбско-българската война, но той е на неизвестен притежател. Не е известно на кой принадлежи този медал. Сребърен медал е, ние го почистихме. На обратната страна на лавровите венци са изписани градовете, където са се водили сражения и там присъства и Брезник. Показали сме и един друг орден. Това е ордена за храброст, който се е давал на участниците в Руско-турската освободителна война. Той е бил съхраняван в църквата “Свети Георги Победоносец” и е предаден в музея. Също не знаем на кого принадлежи, но явно на опълченец от Брезник. Такива са раздадени около 40 хиляди от руския император.”, добави Емилия Велинова.

Надсловът на експозицията е “Сръбско-българската война и брезнишкия бой. Изграждането на паметника”. Акцентът е върху героите, загинали в боя край Брезник и паметта за бъдещите поколения. Изложбата ще бъде експонирана за посетители в музея на Брезник през следващите няколко месеца.

В публикацията са използвани снимки от архива на Zapadno.com и Общински исторически музей-Брезник

Виж също...

Loading...