Реставрираха паното със сировичкаре в центъра на Брезник, а името на автора му предстои да бъде изписано

Паното със сурвакари на сградата на народно читалище “Просвещение-1870” е реставрирано. Дейностите по обновяването му са извършени от неговия автор Филип Седевчев и сина му. Това е първото цялостно обновяване на творбата на сградата след откриването и на 1 март 1970 година, предаде репортер на Zapadno.com.

Реставрирането стартира преди около 10 дни и се финансира от бюджета на Община Брезник. Частична реставрация е била извършвана преди няколко десетилетия, но друг е бил реставраторът. За сегашното обновяване е избран самият автор на произведението Филип Седевчев, за да го реставрира така, както го вижда. Предстои да бъде добавен негов авторски подпис и името му, поясни за Zapadno.com заместник-кметът на община Брезник Мария Добревска.

Паното е част от сградата, която е открита през 1970-та година. То изобразява сировичкаре, а между тях са злите сили – змейове. Едва 6 часа е имал Филип Седевчев, за да създаде паното. Причината за това кратко време била, че фигурите трябвало да се обработват докато мазилката не е засъхнала. Това поясни пред репортер на Zapadno.com 86-годишният творец Филип Седевчев и добави, че тази творба е сред първите му. Неговият стил на изобразяване на различни произведения и форми е уникален сам по себе си и няма как да бъде подражаван.

Реставрирането се извърши с мазилка с кварцови частици и други специфични материали.

Филип Седевчев е роден на 25 септември 1935 година в брезнишкото село Садовик. През 1955 година е приет в Националната художествена академия (тогава Висш институт за изобразителни изкуства “Николай Павлович”) по параграф “Изключителни дарования”. В академията се изявява като отличен рисувач и живописец. Дипломира се през 1961 година със специалност “Живопис” при професор Ненко Балкански. Член е на Съюза на българските художници от 1967 година. Филип Седевчев е автор на над 300 постери, запазени знаци, гербове. Реализира множество монументални творби в България и чужбина. Дългогодишното му творчество се характеризира със силна индивидуалност и характерен постоянно развиващ се стил. Силно застъпени са теми, свързани с родните традиции, природата и българската идентичност.

Виж също...

Loading...