Съпротивата на българите в Западните покрайнини ще бъде спомената в новото предаване на Горан Благоев

Бившият водещ на “Вяра и общество” по БНТ Горан Благоев стартира свое ново предаване. В първия брой на предаването “Памет без давност” по телевизия “Евроком” ще стане дума за сръбската окупация на Западните покрайнини, съобщи водещият Горан Благоев в профила си във Фейсбук.

“В първия брой на предаването за новата 2021 г. ще ви срещна с двама души чиято мисия е да съхраняват паметта за миналото. Културологът Петя Крушева ще ни покаже как са се обличали знатните българки през Средновековието и какво е слагал на трапезата си средновековният българин. В тези все още празнични дни ще ви предложим и вариант за едно аристократично българско меню от средните векове. С художникът Васил Горанов ще говорим за събитията и личностите от българската история, които го вдъхновяват за да създаде своите живописни цикли.
Във втората част на предаването ще видите разговор за една забравена годишнина – един век от окупацията на Западните покрайнини. Чуйте какво казват историците и потомците на прокудените някога българи. “Памет без давност” ви припомня факти и събития от недалечното ни минало свързани с една от най-трагичните страници в нашата история. Почитаме, обаче, и героичната съпротива на българите от Западните покрайнини през 20-те и 30-те години на ХХ-ти век.”, анонсира Горан Благоев.

В Западните покрайнини попадат откъснати и разделени трънски села, които след Ньойския мирен договор, подписан през месец ноември 1919 година, попадат в територията на днешна Република Сърбия (тогава Кралство Югославия). Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.

В книгата “Забравени български земи” с автор Милан Миланов пише, че през 1919 година близо 40 000 души от България се подписват под документ, който е адресиран до председателя на мирната конференция в Париж Жорж Клемансо, на която е разглеждан Ньойският договор, разделил Западните покрайнини от страната ни. Сред подписалите се са и близо 13 000 души от Трънско. Книгата се позовава на официални източници, открити в архивите.

Снимка: Горан Благоев

Виж също...

Loading...