Проучвателски фонд за село Ръждавец и Брезнишко, събиран няколко десетилетия, може да бъде разгледан в Държавен архив-Перник
Името на брезнишкото село Ръждавец се среща в говора като РЪДЖÀВЪЦ и РДЖÀВЪЦ според топонимиста Вельо Велев, който в продължение на 40 години събира и проучва топонимичното богатство на Брезнишко, Пернишко (Граовската историко-географска област) и Софийско. Като училищен инспектор на бившата Брезнишка околия той има възможността в периода 1945 – 1951 година да опознае града, заедно с прилежащите му 26 села и 3 махали, съобщиха от Държавен архив-Перник.
Осведомители за село Ръждавец (Рджавъц, Ръджавъц) са местните хора Манол Константинов, който е бил учител, Георги Митов и фелдшерът Страти Попмихайлов. В затулена котловина между селата Банище и Станьовци, на около двадесетина километра от Брезник, е разположено село Ръждавец. Рудодобивът в тази околност датира от античността и това е предположило наличието на много сгурия. Вкусът на изворните води тук обикновено е блудкав поради примеса на желязо с тях и това е определило и селищното име РЖАВЕЦ или „извор с желязна вода“. Според предание селото възниква около имотите и кошерите на процъфтяващите манастири в Станьовци и Банище. Наред с рударството тук винаги е било развито и овцевъдството, заради обширните пасища в околността и топлото течение, което прониква по река Светля от юг по Струма. През 1576 година селото е споменато под името ИРАЖЧА с един едър овцевъд Вельо Ботю. Към 1970 година селото наброява около 70 къщи, поясняват от Държавен архив-Перник.
В Държавен архив-Перник са регистрирани фондове на първичната партийна организация и трудово-кооперативно земеделско стопанство в село Ръждавец. Богатият личен фонд на топонимистът Вельо Велев също се съхранява в регионалното хранилище. Предаден е като дарение от дъщеря му Донка Велева през 90-те години на 20 век в необработено състояние с общ обем 70 архивни кутии. През 2014 година документите са окончателно обработени и обособени в 513 архивни единици. Тук са съхранени както автобиографични и биографични данни за него, така и резултатите от богатата му краеведска, събирателска и творческата. Съхранени са и много документи от служебната му и обществена дейност и участия в събрания, срещи, конгреси, кръгли маси и други, допълниха от Държавния архив.
От 1 февруари читалнята на Държавен архив-Перник е отворена за граждани и всеки, който желае да полза услугите й, може да го направи съгласно обявените противоепидемични мерки.
Снимка: Държавен архив-Перник
