Какво чувстват брезничани към личността Васил Левски и какъв е той за тях? – АНКЕТА

Възвишени са чувствата, който се събуждат в брезничани, когато чуят за личността Васил Левски. Това стана ясно по време на анкета, която репортер на Zapadno.com проведе в град Брезник.

За повечето анкетирани жители на Брезник Васил Левски е герой, който е уникален сам по себе си. Патриотично е чувството, което повечето брезничани описват, когато чуят името на Апостола на свободата. Други пък не успяха да намерят думи, за да опишат какво е чувството, чувайки за Васил Левски.

Паралелно с провеждането на анкетата на площада се състоя отбелязването на 148-годишнината от гибелта на Васил Левски. Прочетете и вижте още по темата в публикацията: Брезничани и гости на Брезник замълчаха, за да отдадат почитта си към Васил Левски – СНИМКИ. Какво мислят жители на Брезник за Дякона Левски, може да прочетете в редовете по-долу.

Сергей: “Той си е идол за цяло едно поколение, пък и след нас, където са тия. Чувствам тръпки и чувство за отговорност. Да продължиме неговото дело и впоследствие да го предадем на по-младите. Все пак това си наш, национален герой. В наше време има такива личности като него, но не се виждат. От определени хора не може да се покаже като личност.”

Янко: “Какво да ви кажем. Тръпките ме полазват, но нема. Много са редко като него. Като Васил Левски нема да се роди. Ако се роди, они го унищожават. Той е дал пътят да сме живи, да сме здрави, да сме свободни. Както черквата е запазила нали. И да говориме български език. Васил Левски за мене е уникален човек, за който нямам думи.”

Любомир: “Той е борец за народа, за всичко. Порицават го сега, неговите завети, дела и така нататък. Нищо не цениме, а само думите му цениме.”

Мадлен: “Васил Левски е човек, който ни е спасил от това в момента да не сме под османска власт. Когато чуя името Васил Левски ме навежда на гордост.”

Пенка Бонева: “Когато чуя Васил Левски настръхвам. Искам да има втори като него, но не вервам. Ценим това, което ни е завещал и трябва да се предава на младите. Ние, старите, верваме в тия работи.”

Илия: “Трудно ми е да ви обясня, защото такива хора, днес редко се намират. Той е бил всеотдаен и е дал живота си, за да ни има нас и Отечеството. Стараеме се и полагаме всички усилия да почитаме това, което ни е завещал.”

Капка Иванова: “Винаги ме е вълнувало да чуя това име. Винаги съм се възхищавала на саможертвата. И винаги съм се чудила колко сили трябва да има човек, за да се отрече от всичко лично и да се посвети на народното дело. В тези времена смятам, че има хора, които спазват заветите, следват ги. Но има и много хора, на които трябва да се напомни това. Мисля, че училището ни, въобще училището като институция е мястото, което е училище и за родолюбие.”

Емилия Алексова: “Национална гордост. Определено мога това да кажа, защото за мен това е най-великият българин. Радвам се, че училището ни носи това име и толкова тържествено се посреща във време на пандемия.”

Иванка Белчева: “Васил Левски ме навежда на патриотични чувства. Най-великият човек на нашата държава. Герой! Мъчиме се да пазим свободата, какво да правим. Не може да не се непреклоним пред такъв човек.”

Пепи Божков: “Личността на Васил Левски ме навежда на патриотизъм, на чест, на достойнство, на нещо, което е извисено. Както е казано: Роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но нивга не умря! В наши дни повечето хора мисля, че пазят тази свобода. Но хората някак си оскотяха и все по-рядко се сещат за тези неща. Може би поради това, че повече мислят за оцеляването си.”

Павлин Теофилов: “Чувството не може да се опише с думи. Всеки българин го има вътре в себе си. Някои много силно, някои по-слабо, в някои може и да го няма вече. Те толкова се измениха нещата, че според мен много малко българи са запазили това чувство, което е за борба и свобода. Ако всички мислиме като него и не мислиме за материалното, а за духовното и общото благо – светът щеше да е много по-добър.”

Руслан: “Васил Левски ме навежда на отговорност. Смел българин, който не се е борил просто за свободата, защото по негово време е имало вече доста благинки в България. В смисъл не е било толкова тежко робство. Идеалът за свобода е основната му цел. Свобода, независимост. Той е символ за много неща, особено в местата, където е роден, където е живял. Все още той е може би единственият неопетнен герой, защото всички останали се опитват по един или други начин да ги… И най-важното той не е просто престъпник и е ей така обесен. Той е нарушил някакви закони според тогавашното време, но не се е страхувал от това и не е бил неграмотен. Въпреки всичко наистина, ако мога да обобщя е единственият запазен, автентичен герой.”

Виж също...

Loading...