Сурвакари от Брезнишко вдъхновиха преподавател в Софийския университет да издаде книга за традицията

Сурвакарската традиция като зараждане, идентичност и отбелязване е описана в книгата „Фестивали. Мрежи. Идентичности – Маскарадните игри в Перник и регионалните им отражения“ от доцент Николай Папучиев. Книгата е вдъхновена след студентска експедиция по време на местните сурвакарски празници в Брезнишко, предаде репортер на Zapadno.com.

Изданието излиза от печат в началото на месец март и в три глави събира наблюдения, същността и други аспекти, свързани със сурвакарската традиция. За написването му са съдействали кметове, кметски наместници, читалищни дейци, ръководители и участници в сурвакарски групи от област Перник. В увода е записано, че работата по книгата започва през 2013 година, когато студентска експедиция посещава брезнишкото село Гигинци по време на провеждането на местната сурвакарска традиция. Студентите са присъствали с учебна цел и на общинския маскараден фестивал в град Брезник. В основата на идеята за експедицията е студент на доцент Николай Папучиев, който е преподавател в Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където води курсове по антропология и фолклор. Въпросният студент на доцент Папучиев има родословни корени от село Гигинци. „Решихме да отидем с група студенти в селото, да видим как се празнува. Всъщност това нещо отвори голямата тема и препрати и към фестивала (бел. ред. международният маскараден фестивал в Перник). В тази връзка всъщност беше интересът към книгата.“, поясни доцент Николай Папучиев пред репортер на Zapadno.com.

В една от частите на книгата „Фестивали. Мрежи. Идентичности – Маскарадните игри в Перник и регионалните им отражения“ са представени архивни документи, които показват зараждането на традицията и начинът, по който започва международният фестивал в Перник. Описани са и различните механизми, чрез които фестивалът рефлектира в района. „Механизмите, по които този фестивал се управлява от местните власти, от централните власти и промените, които са настъпили в празнуването днес. Това, което е най-важно според мен за тези промени, е да се види не само начините, защото това е изследвано много. Например госпожа Цветана Манова много активно се занимава с това. Има и много други колеги изследователи. Но освен тези промени, които настъпват в облеклото, в участията на групите, смяната на различните правила, регламентът и така нататък. За мен беше важно да видя как функционира съвременната култура и какво е мястото на тези групи именно в съвременността. Наистина се оказа, че те имат едно много голямо влияние. Те са абсолютно пълноценни партньори на Общините и на другите органи, които по някакъв начин са свързани с фестивала. Групите са една изключително важна предпоставка за функционирането изобщо на културата в региона. Те допринасят и то не само с конкретното си участие в маскарадните игри в Перник. Те допринасят с дългогодишния контакт, който имат помежду си. И по този начин създават едни много мощни културни мрежи, чрез които удържа и тяхната регионална идентичност.“, сподели още доцент Папучиев.

На страниците на изданието читателите могат да научат подробности за традицията в селата Гигинци, Кошарево, Долна Секирна и други населени места на региона. Внимание е отделено и на други празници в Брезнишко, като например Граовския събор „Видовден“, местните родови срещи по населени места и други чествания. Активен участник от сурвакарската група на Гигинци е сред хората спомогнали на доцента за работата по книгата. Има и други личности от региона, за които авторът на „Фестивали. Мрежи. Идентичности – Маскарадните игри в Перник и регионалните им отражения“ се сети и са цитирани в изданието. „Сега няма да цитирам други имена. Но освен това, хората в Държавен архив-Перник, хората в Общината в Брезник, от читалището господин Пейчо Панов. Всички те бяха изключително отзивчиви. Между другото ползвал съм ваши материали, които са публикувани в YouTube и като текст.“, поясни още доцент Николай Папучиев.

Книгата може да бъде намерена в библиотеката към народно читалище „Просвещение-1870“ в град Брезник, Държавен архив-Перник и на други места. Издадена е от университетското издателство „Св. Климент Охридски“.