Църногорският манастир в миналото – рушащи се сгради, без път и електричество – ВИДЕО

Историята на манастира е вековна, колкото е и един от храмовете в него. В средата на 20-ти век манастирът от средище на духовното се превръща в забравено място. В определен период от време манастирските сгради служат за отглеждане на селскостопански животни. За тези и други факти се разказва в телевизионен репортаж, заснет преди десетилетие в манастира. Видеото бе споделено в социалната мрежа Фейсбук от игумена архимандрит Никанор, който наскоро обяви, че се навършват 18 години откакто е прекрачил прага на Църногорския манастир. В далечната 2003 година животът в светата обител е бил труден за обикновения човек, но познат за монасите. Друг кратък филм показва как протича денят в манастира – от молитвите до ежедневните задачи. И този филм архимандрит Никанор сподели в социалната мрежа. Това бе и причината Zapadno.com да го потърси, за да разкаже какъв е бил животът тогава, с какви трудности са се спрявали обитателите на обителта преди повече от 15 години. Какво сподели игуменът на манастира може да прочетете в интервюто в следващите редове.

Архимандрит Никанор, навършиха се 18 години откакто сте част от духовния живот на Църногорския манастир  “Свети Свети Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Как постъпихте в манастира, каква е историята преди тези 18 години?

Решението ми да поема по пътя на монашеството назряваше няколко години, докато накрая, при едно мое посещение но Света Гора – Атон през месец юли 2001 година почувствах, че вече съм готов да откликна на Божия зов да се откажа от всичко светско и да Го последвам. Но тъй, като се боях да не би да действам твърде емоционално, отложих изпълнението с цяла една година. След това, от началото на октомври 2002 година в продължение на пет месеца се изпитвах дали наистина ще мога да живея отделено от обществото, в изолация, без заплата, като сам се грижа за себе си. И чак след като преминах това изпитание, в началото на месец март 2003 година постъпих като послушник в Църногорския манастир. Избрах го, защото това беше най-окаяният от всички действащи манастири в България по това време. Исках да вложа ентусиазма и силите на младостта си във възстановяването на обителта.

В онези години манастирът все още не е изглеждал в сегашния си вид. Тогава труден ли беше животът в светата обител? Какви бяха неволите, но и преимуществата на Църногорския манастир в онези години?

Днес не бих имал сили да живея в Църногорския манастир такъв, какъвто беше преди 18 години. Без път, изобщо без електричество, в рушащи се сгради, без никакви средства. Всичко необходимо за живот – храна, дърва за отопление, трябваше да си набавяме сами с двете си ръце. Отглеждахме малко биволи и прасета, имахме и зеленчукова градина. Хляба си месихме сами, близки от Перник ни докарваха чували с брашно с високопроходим джип веднъж на няколко месеца. Брашното беше дарение. Живот, изпълнен с много физически труд и лишения, но пък прост, спокоен и близък до природата. Още от началото отглеждахме и кошери.

Във видеоканала на манастира в YouTube са публикувани стари кадри и репортажи, показващи визията и духовния живот в светата обител. Тези кадри дават ли пълна картина на животът в манастира преди 10 – 15 години?

От позицията на днешния ден се оказва много ценно това, че в далечната 2004 година са заснети кадри от състоянието и живота в Църногорския манастир. В любителското филмче са показани моменти от ежедневието ни тогава. В светата обител беше като в казармата – всичкото ни време беше заето с молитва и труд. Никакво “пиене на кафе”, никакъв интернет, Фейсбук и така нататък. За телевизия и дума не можеше да става. Неделният ден се отличаваше от останалите само по това, че сутринта беше отслужвана света Литургия. Аз първоначално повече от четири години си бях обикновен монах и в храма изпълнявах клиросно послушание – четец и певец. Едва през месец август 2008 година бях ръкоположен в свещен сан и започнах да служа.

В кратък филм за манастира, отново публикуван в YouTube, се откроявате с активно участие в ежедневния ритъм на живот в манастира. Променил ли се е ритъмът в манастира от 2004 година насам и в каква посока

В живота на манастира от 2004 година насам настъпи огромна промяна. На първо място, коренно се промениха условията за живот и вече св.обител по нищо не отстъпва на най-добрите български манастири. Това даде възможност значително да нарасне братството – до 13 монаси, разпределени на различни послушания както в Църногорския, така и в други обители от Краището. Изградени бяха благолепни храмове, в които редовно се отслужват дълги и тържествени богослужения, които продължават почти цяла нощ и в тях взимат участие духовници и от Света Гора, Гърция, Сърбия, Русия, Румъния. Манастирът стана обичано и посещавано място. За съжаление, навлизането на удобствата и новите технологии се отрази на интензивността на вътрешния духовен живот на братята. В живота на манастира днес присъстват и много цивилни хора, а през лятото той се пълни и с деца от лагерите, които организираме. Нещата са много различни от това, което беше в началото. За да запазим възможността си да водим по-уединен и тих от светски суети живот се наложи да изградим нов малък манастир край земенското обезлюдено селце Смиров дол.

Кратък филм за живота в манастира през 2004 година може да видите във видеото:

Множество миряни пристигат в манастира за молитва, единение или изцеление. Дали успяват да се докоснат по-близо до вярата в манастира?

Някога богослуженията в Църногорския манастир започваха в 2:30 през нощта и свършваха със света Литургия призори. Това е най-благоприятното време за молитва, тъй като умът е съсредоточен и не се разсейва от никакви светски грижи. Изгрее ли слънце, съзнанието на човек като един компютър включва “операционната система” на ежедневните задачи и задължения и тогава – сбогом на молитвата! Но преди няколко години, след като беше изграден и асфалтов път до манастира, се наложи да променим този график и да започваме значително по-късно, за да могат желаещите миряни и поклонници да участват на света Литургия, която в България обичайно се служи от 9:00 часа сутринта. Освен аязмото, с което Църногорският манастир е известен от векове, тук бе донесено и копие на чудотворната светогорска икона “Всецарица” от Ватопед. Молитвите пред този образ на Божията Майка са действени при тежки онкологични заболявания и при наркотични и др. зависимости. Идващите в светата обител могат винаги да се обърнат към духовник, за да потърсят духовен съвет или да им се отслужи частна треба.