Основателката на читалището в Слаковци е помогнала за Съединението на България, в селото обособяват кът за нея

Основателката на народно читалище „Искра-1932“ в брезнишкото село Слаковци Мара Агопян е личност, която има интересна съдба. Наскоро родственици на Мара Агопян открили информация, според която тя е спомогнала за Съединението на България, съобщи за читателите на Zapadno.com секретарят на читалището Светла Пантелеева.

Слаковското читалище е основано през 1932 година по идея на Мара Агопян. През 30-те години на миналия век се провежда събрание в селото по случай отбелязването на годишнина от Освобождението на България от османско иго. На събранието тогавашната учителка Мара Агопян предлага в Слаковци да се създаде читалището. Предложението и е на база лично проучване на местните, в които вижда жажда за просветно дело. Събранието приема единодушно идеята и така е поставено началото на читалището.

Мара Агопян е от Пловдив и в периода около Съединението на Княжество България с Източна Румелия работи като гувернантка в семейството на турски губернатор. „Тя е родена в Пловдив и завършва Френския колеж. Била е високообразована жена за времето и я наемат за гувернантка за отглеждане децата на губернатора. Тогава тя е имала тази възможност да изнесе ценна информация и с това подпомага Съединението на България.“, разказа секретарят на народно читалище „Искра-1932“ Светла Пантелеева по информация от родственици на Мара Агопян.

Основателката на читалището в Слаковци е превеждала книги от френски на български език. Нейни родственици вече са открили и откупили от антиквариат няколко от тези книги. С личността на Мара Агопян са свързани и други интересни моменти, които ще бъдат включени в специално табло и кът за нея в читалището. „Много интересно е, че съпругът на Мара Агопян – Андреас Агопян, в 1880-та година той завършва Университета по журналистика в Берлин и когато се връща в България е един от съратниците на Димитър Благоев, с който на Бузлуджа основават Българската работническа социалдемократическа партия. Тогава вече те създават семейство и отглеждат три деца. Първият син е Хенрих, който е владеел седем езика и е свирил много хубаво на цигулка. За другите двама синове Рихарт и Митхен се знае, че са родени през 1917 и 1919 година. Точно по това време Мара Агопян превежда романите от френски на български език. Тя си гледа децата и в същото време превежда. Синът и Хенрих завършва колеж във Венеция и след това във Флоренция се специализира по инженерни науки. Другите двама синове Рихарт и Митхен са първите звукорежисьори в българското кино. Озвучават филмите „Капитан Петко Войвода“, „Козият рог“, „Под игото“ и други. Така че те са много видна фамилия.“, разказа още Светла Пантелеева. Интересна подробност е, че най-големият син – Хенрих е създал физкултурно дружество в Слаковци. Точно на 12 април 1933 година се създава първият футболен клуб в селото, който се именува на „Китка“. Физкултурното дружество е имало собствен печат и в средата му се откроява цифрата 30. „Това е означавало, че е 30-тото селско дружество.“, поясни още секретарят на читалището.

През месец февруари 1932 година Мара Агопян пристига в село Слаковци, за да преподава като учител в местното училище. Назначена за длъжността е от тогавашната Окръжна училищна инспекция. В селото живее на квартира в частни домове. Нейният трудов стаж като учител е 30-годишен. Сферата на образованието напуска, поради здравословни проблеми, но отправя силни думи към свои колеги. „На колегите си оставям пожелание на човешки живот вътре и вън от училището. И да разгледат живота и работата му сред родителите и децата, и ако я намират за ползотворна да следват същия път. И последно пожелание – да не завършват както аз, с болест, добита от мизерни условия на работа, а здрави да дочакат своята пенсия.“, пожелава Мара Агопян на прощаване с училищната професия. „Тя е била един стожер и камък в темела ни вечен в нашия летописен градеж. Наш будител е тя вечен, наша вечност и наш заветен олтар. Това е нашето благодарство към нея.“, каза секретарят на читалището Светла Пантелеева.