В село Гърло: Откакто се помня, в храма служба не е имало – ремонти има, отвън свети, вътре е заключено

Село Гърло в община Брезник е известно сред туристите с мегалитния храм-кладенец „Пусто Гърло“, но в населеното място има и друго свято място. Това е храмът „Свети Иван Рилски“, който за местните е нещо повече от църковна сграда, стана ясно по време на анкета, която репортер на Zapadno.com направи.

В началото на месец април Министерски съвет одобри допълнителни средства за Българската православна църква. Сред средствата са 45 416 лева за строително-ремонтни дейности по храм „Свети Иван Рилски“ в Гърло. Това е причината да дадем думата на жители на селото. Какво казаха те пред диктофона на Zapadno.com може да прочетете в редовете по-долу.

Възрастният жител Мишо, който живее близо до храма, разказа че преди време по сградата са извършвани ремонтни дейности. Местните също се включили в облагородяването на храмовия имот като събирали пари за поставяне на пейки и други елементи по двора. Мнението на възрастния жител е, че трябва да има свещеник за храма. „Скоро трябваше да я откриват черквата, но нещо лакът не бил изсъхнал. А какво е правено вътре не знам. Откакто се помня, на 65 години съм, горе служба не е имало. Може би преди това да е имало, но не си спомням да са идвали хора и да са се събирали. Мисля, че 45 хиляди лева не са достатъчни за довършване на храма.“, каза Мишо.

Преди няколко десетилетия камбаната на храма била открадната, спомня си Искра от Гърло. Тя била удивена, тъй като наскоро забелязала, че монтирано осветление около сградата вече свети. „Отраснала съм тук, в селото. Едно време черквата работеше, имаше камбанария. Откакто е промяната някой открадна камбаната и черквата вече не се ползва 30 – 40 години. Последно си спомням, че когато моят дядо почина, опелото беше вътре в черквата. Поп няма в селото, идва от Брезник, ако го поканят. Камбаната изчезна, когато беше преходът и след това остана в разруха.

Преди по-малко от 10 години идваха фирми, вероятно тогава пак са били отпуснати пари за ремонт, те ремонтираха каквото можаха. Много хора бяха на черквата, но всъщност тя не се довърши. Сега в края на март месец ходих горе, на гробищата и имаше майстори, които работиха, довършваха ремонта.“, сподели Искра и си спомни времето, когато камбаната е била при тъжен повод. Ключ от храма може да бъде намерен при местна жителка, която живее близо до площада. „Там бяха сложени прожектори още при първия ремонт и преди 2 – 3 вечери видях, че е осветена черквата. Тогава много се развълнувах и викам на съпруга ми: Абе знаеш ли, че черквата отвън свети. Снощи пак погледнах, но пак светеше. Дълбоко се надяваме, че нещо ще се промени. Хубаво е да се отиде, да запалиш свещичка за здраве, да се помолиш на Дядо Господ, да Му благодариш за това, което ни е дал. Преди 3 години съпругът ми направи дарение да се изчисти дворът на черквата, където е поляната. Желанието ни е да съществува тази черква. Ако може Община Брезник или Перник да съдейства, да се заградят гробищата. Все пак там са ни най-милите хора. Едно време имаше ограда и железни порти, но след това всичко беше откраднато. Много често, когато ходя в събота на гробищата, овците са там и се чупи по паметниците…“, сподели още Искра.

Преди повече от половин век е починал свещеника в селото, който е служил в храм „Свети Иван Рилски“. По негово време в храма често се правили причастия, спомни си местният жител Малин. „Аз съм влизал като дете и я знам църквата. Имаше една традиция, която ние тук и викаме „комка“. Попът ни даваше от лъжичка… Това беше 50-те години, когато беше старият поп.“, каза Малин. Неговата съпруга Виолета сподели, че е забелязала осветяването на храма и извършеното почистване около него. „Знам, че отец Никанор е идвал тук и е подарил някакви неща за църквата. Сега щяло да се освещава и открива.“, сподели тя и добави, че е доволна от случващото се с храма. Малин си спомня, че по времето, когато храмът е функционирал със свещеник, в селото е имало много хора. „Сега са останали 20 – 30 човека. Това, старото село горе беше само къщи и хората идваха. Тези къщи тук след това се построиха, но тогава в тоя район имаше няколко къщи.“, каза още Малин. И двамата са на мнение, че за храма трябва да се осигури свещеник за големите християнски празници.

Славчо, който е зет в Гърло, също е влизал в храма. Той изрази мнение, че е хубаво обновлението на храма, но за празниците трябва да се отваря. „За празниците поне да се отваря – за Великден, за Коледа. Не знам дали нещо трябва да се добави към храма. Когато съм влизал имаше няколко икони.“, каза Славчо.

За последно Снежана е влизала в духовната сграда на селото, когато е била 5 – 6 клас. Нейното мнение е, че за празниците храмът трябва да е отворен за вярващите. „Много малка бях и имаше един празник, не помня какъв, баба ни водеше. Отвън се постеляха покривки и цялото село сядаше на тях. Не помня какъв празник, но всички празнуваха тогава. Беше доста отдавна. Идваха няколко пъти да правят ремонти.“, каза Снежана и добави: „Защо да ходим до града, като си имаме църква тук.“

Проверка на Zapadno.com установи, че вътрешната част на храма е ремонтирана и вероятно предстоят довършителни дейности. Осветлението около храма пък свети и през деня.