Животновъд от Кошарево: В България няма фермерско поколение, но то може да се върне от млади образовани хора и с помощ от държавата

Ветеринарният лекар Славомир Симеонов е превърнал ливади край брезнишкото село Кошарево в собствена ферма за месодайни говеда. От стопанството му все още не излиза продукция, но амбицията му е след време да предлага качествено месо от собствена кланица. Занимава се с ветеринарна дейност от 21 години, а собствена ферма има от около 2 години, предаде репортер на Zapadno.com.

През 2009 година животновъдът започнал да се занимава със селскостопанска дейност. Първоначално стартирал с овце, но впоследствие се насочил към месодайни говеда. В стопанството си той отглежда около 50 говеда – 25 крави, 4 юници, 9 бика и около 10 телета. За тях се грижат двама души – Славомир и приятелката му. Животните са от породата Блек Ангус. “Основната ми дейност е свързана с производството на фармацефтични продукти и предлагането им на пазара. Работя в една фармацефтична компания, където съм на трудов договор. Инвестирам приходите си от основната дейност във фермата, която виждате. В началото създадох овцевъдна ферма, но имах големи трудности с гледачите и животните, тъй като овцете се пасяха по-високо в планината и често се губеха. В един момент реших да се откажа, даже бях решил да не се занимавам повече с животни. Впоследствие реших да не се отказвам с парите, които получих от продажбата на овцете купих тези месодайни животни преди 2 години.”, сподели пред Zapadno.com Славомир Симеонов.

Фермата на животновъда се намира в землището на село Кошарево и се простира на площ от около 30 декара. Земята, в която пасат животните му отчасти е негова или е под аренда. Говедата се отглеждат целогодишно пасищно. Пасат в 6 разделени пасищни сектори, като през 6 – 7 дни фермерът премества стадото в съседен сектор. Обикновено животните пасат в тези сектори от месец май до месец септември или октомври в зависимост от климата през годината. През есенно-зимния период животновъдът ги храни със слама и фураж. “Обособил съм стопанството по начин, по който всички пасища да са разположени около сградата и двора. Основната причина е да можеш да използваш по-ограничената площ за паша на по-голям брой животни, да се използва по-пълноценно. Местят се на 6 – 7 дни, тъй като, ако се оставят по-дълго време в един парцел, реално се отъпква тревата. Когато ги преместиш в съседен парцел за 6 – 7 дни, при 6 парцела, следващият цикъл е след около 30 – 35 дни. След това животните се връщат в първия парцел и за този период тревата трябва да се е възстановила. Това е практика, която се прилага в развитите страни от стотици години. В България също има много ферми, които работят по този начин и са с високо ниво на оборудване. В нашия регион има една подобна ферма, която е в село Бабица.”, добави Славомир Симеонов.

Фермерът има наблюдения за развитието на българското животновъдство и това зад граница. Преди около 15 години е работил във ферма в Уелс, Великобритания, откъдето е останал с добри впечатления. Животновъдството в чужбина е по-развито от това на родна почва. В страната ни също има потенциал за отглеждане на месодайни животни. По негова информация български животновъди отглеждат около 20 хиляди месодайни говеда. Близо 1/5 или едва 10 % от пазара на говеждо месо в страната ни е българско производство, а останалите 90 % са внос. “Тази дейност не отнема много време. Може би 2 – 3 часа на ден. Говоря за месодайно говедовъдство, което е по-различно от млечното. В съвременното млечно говедовъдство животните се отглеждат изцяло във фермата. Практически, ако имаш 200 или 300 животни, не е възможно да ги пасеш и доиш 2 – 3 пъти на ден. Първо, защото нямаш такива пасища, а ако имаш разстоянието, което те трябва да изминат докато се върнат е голямо. Така пропускаш доенето. И трето – изразходват много енергия, която се отразява върху млекодоенето. При по-малките стопанства – до 20 – 30 крави е възможна пашата, но пасищата трябва да са организирани по начина, по който аз съм направил.”, отбеляза животновъдът Славомир Симеонов и добави, че Европа също има потенциал за доразвиване на месодайното говедовъдство и овцевъдство. Той е избрал месодайното говедовъдство, тъй като няма желание да се занимава с мляко поради трайността на продукцията и определянето на изкупната цена от борсата. Друга причина е, че овцете, които е гледал, също са били месодайни животни. “От момента, в който реших да създам стопанство, идеята ми беше или да бъде месодайно говедовъдство, или месодайно овцевъдство. В месодайно говедовъдство или овцевъдство голяма част от дейността е екстензивна и техниката, която се налага да се използва е значително по-малко. Във времето можеш да си позволиш да си купиш повече техника. Това беше причината да избера месодайното животновъдство. В началото избрах овцете, защото бяха много по-достъпни за мен. Впоследствие видях, че има много трудности.”, каза пред репортер на Zapadno.com фермерът. Амбицията му е след няколко години към фермата му да функционира кланица, но реализирането на такъв проект е свързан с дълъг процес от административни процедури. Според него държавната политика към месодайното говедовъдство може да бъде облекчена за фермери като него.

Връзката между фермерското поколение от миналото и настоящите животновъди е прекъсната след създаването на ТКЗС-тата в средата на миналия век, както и миграцията на хората от селата към градовете. Неговото мнение е, че връщането на фермерското поколение е дълъг процес. Той би продължил 30 – 40 години, ако от днешна дата хората отново започнат масово да се занимават с животновъдство, а държавната политика работи към фамилните ферми. “Една малка фамилна ферма с 30 до 50 крави няма как да постигне себестойност на млякото или месото, което да е конкурентно на пазара. Винаги цената на пазара ще бъде по-ниска. Основно големите интензивни стопанства са в състояние да постигнат конкурентна цена, но те продават в големи количества. В България може би от 2 десетилетия се говори за тези фамилни преработвателни цехове, където фермерът може сам да преработи продуктът, който произвежда и да продаде. Наредбата се променяше по начин, по който привидно изглежда че я има, но реално е неприложима. Преди 2 или 3 години се прие и то под натиск на Европейския съюз да могат стопаните наистина да преработват продукцията си. Инвестицията не е голяма, но при много хора е въпрос на манталитет. В момента много малки стопани смятат, че е по-добре да произвеждат нелегално, просто защото това е техният начин на мислене от много десетилетия. И те някак си не могат да се променят. Разговарял съм с много от тях и съм им споменавал за тези възможности, които съществуват. Но те казват: “На мен така ми е добре”. Докато има хора, които им купуват продукцията, те ще продължат да работят по този начин. Има стопани, които могат да си позволят да купят техника за 200 – 300 хиляди лева, а пък не могат да направят млекопреработвателен пункт за 20 или 30 хиляди лева. Идеята на тези пунктове е да се произвежда продукцията в рамките на стопанството и да я реализират в рамките на местния пазар.”, поясни Славомир Симеонов. Ферма с размерите на неговата, която може да добива по 50 – 60 телета на година, спокойно може да реализира продукцията на пазара в област Перник. Животновъдът препоръчва на потребителите да се ориентират към продукция от местни ферми, където могат да получат качествена храна на по-висока цена от тази в хипермаркетите. Всеки един потребител има своя принос към развитието на тези семейни ферми, които срещат отказващи условия за предлагането на стоката в маркетите, смята още животновъдът.

Апелът му е държавата да провежда политика в подкрепа на малките семейни стопанства, а хората, които желаят да се занимават в този отрасъл, да се ограмотяват повече за новостите и добрите практики в животновъдството.