Краеведът Емилия Максимова: Граовският диалект е жив, образен, труден, мъдър и пленителен

Граовският диалект е жив, образен, труден, мъдър и пленителен. На това мнение е краеведът от град Брезник Емилия Максимова. Мнението си тя описва в доклада “Чистота и вярност към оригинала в граовския диалект”. Докладът на краеведа е част от втори том на сборника “Известия на Общински исторически музей-Брезник. Общество, култура, образование.”. Сборникът събира докладите от втората научна конференция на музея, която се състоя през есента на 2019 година, предаде репортер на Zapadno.com.

Още през 16 век анонимен пътешественик пише за “Граовско поле” и един “градец Брезник”, където живее българска народна група граовци – с общ бит, фолклор и говор. Именно този говор ведно с традициите, уважението към род и роден край, чувството за хумор, буйните до “дивост” танци, песните, багрите на шито и тъкано, занаятчийските стоки определят характерните белези на граовската душевност.

Познавам граовското слово и пиша на диалект за всичко, което ме вълнува. Съхраняването му е част от моята лична история. Не жаргонна еквилибристика, не чуто и недоразбрано, а съпреживяно и запазено в чистия му вид и вярност към оригинала, пише Емилия Максимова в своя доклад.

Няколко са важните особености, които бележат граовския диалект. Сред тях е това, че той е жив, образен, труден, мъдър и пленителен. Битуването му до ден днешен е доказателство за силата на диалектните внушения, за вълнението, което поражда у нас искреността и мъдростта на това говорене, споделя още краеведът от Брезник. Целият доклад на Емилия Максимова е публикуван във втори том на сборника, който може да бъде открит в брезнишкия музей.

Снимка: Zapadno.com – архив

Виж също...

Loading...