Защо и кога името на град Трън замени наименованието на улица “Кюстендил” в София?

На 3 април 1879 година София е обявена за столица на България. Интересно е разрастването ѝ на запад в началото на ХХ век, съобщи радио “България” в обширен репортаж.

Районът приютява и икономически емигранти, търсещи препитание в големия град, главно от Западна България, които удобно се придвижват до намиращата се наблизо железопътна гара „Захарна фабрика“ и вдъхват живот в мястото, което тогава се намира извън границите на София. Любопитно е, че всички улици, населени с тези емигранти, по-късно ще бъдат наречени с имена на български градове.

„Те се заселват в тази част на квартала някъде след 1918 – 1919 година. Започват да правят примитивни къщи. Идеята е била такава: строи се малка къща или стая, и в рамките на едно денонощие тя трябва да има покрив. Защото на следващия ден, когато дойдат общинските власти и постройката няма покрив, тя бива събаряна и се започва отначало.”, разказва пред радио “България” библиотекарят в читалище „Георги Стойков Раковски-1925“ Рубинка Милева.

Днес, улиците с имена на български градове се намират в жилищен комплекс „Света Троица“ и оформят район с трапецовидна форма. На запазените стари карти на София се вижда, че улиците с имена на български градове са били 23, днес са останали 13 – “Пловдив”, “Видин”, “Оряхово”, “Мелник”, “Варна”, “Трън”, “Казанлък”, “Бургас”, “Русе”, “Ямбол”, “Петрич”, “Враца” и “Хвойна”. От съвременната карта изчезват някои улици – “Дупница”, “Елена”, “Радомир”, “Пазарджик”, “Ловеч”, “Чирпан”, “Севлиево”, “Берковица”, “Неврокоп”, а улица “Кюстендил” е прекръстена на “Трън” .

„Моето обяснение е – казва Рубинка Милева – че след 1980 година започна много сериозно строителство, главно на блокове. Кварталът чувствително промени облика си. Големите улици, естествено ги има, но малките улички, на които е имало няколко къщи, просто са изчезнали от картата на квартала.“, казва още библиотекарят.