Защо и кога името на град Трън замени наименованието на улица „Кюстендил“ в София?

На 3 април 1879 година София е обявена за столица на България. Интересно е разрастването ѝ на запад в началото на ХХ век, съобщи радио „България“ в обширен репортаж.

Районът приютява и икономически емигранти, търсещи препитание в големия град, главно от Западна България, които удобно се придвижват до намиращата се наблизо железопътна гара „Захарна фабрика“ и вдъхват живот в мястото, което тогава се намира извън границите на София. Любопитно е, че всички улици, населени с тези емигранти, по-късно ще бъдат наречени с имена на български градове.

„Те се заселват в тази част на квартала някъде след 1918 – 1919 година. Започват да правят примитивни къщи. Идеята е била такава: строи се малка къща или стая, и в рамките на едно денонощие тя трябва да има покрив. Защото на следващия ден, когато дойдат общинските власти и постройката няма покрив, тя бива събаряна и се започва отначало.“, разказва пред радио „България“ библиотекарят в читалище „Георги Стойков Раковски-1925“ Рубинка Милева.

Днес, улиците с имена на български градове се намират в жилищен комплекс „Света Троица“ и оформят район с трапецовидна форма. На запазените стари карти на София се вижда, че улиците с имена на български градове са били 23, днес са останали 13 – „Пловдив“, „Видин“, „Оряхово“, „Мелник“, „Варна“, „Трън“, „Казанлък“, „Бургас“, „Русе“, „Ямбол“, „Петрич“, „Враца“ и „Хвойна“. От съвременната карта изчезват някои улици – „Дупница“, „Елена“, „Радомир“, „Пазарджик“, „Ловеч“, „Чирпан“, „Севлиево“, „Берковица“, „Неврокоп“, а улица „Кюстендил“ е прекръстена на „Трън“ .

„Моето обяснение е – казва Рубинка Милева – че след 1980 година започна много сериозно строителство, главно на блокове. Кварталът чувствително промени облика си. Големите улици, естествено ги има, но малките улички, на които е имало няколко къщи, просто са изчезнали от картата на квартала.“, казва още библиотекарят.