Екологът на Брезник за отпадъците: „Таксите ни убиват! Това хората не могат да го разберат. Всичко скача, ние няма какво да направим“
Zapadno.com продължава да осигурява допълнителна информация за наболелия проблем със събирането и извозването на отпадъци в Брезнишко. Ако сте пропуснали, запознайте се с темата чрез публикациите: Въпрос на пари ли е сметоизвозването в община Брезник? Общината е разполагала с 80 на сто от планираните приходи още през месец юни и Община Брезник с отговор за сметоизвозването: Ще вдигнем данъците, половин милион лева не стигат.
Днес ви представяме позицията на еколога на Община Брезник Детелина Виденова. Тя обобщава, че затрудненията се коренят в навика на хората от града и селата да изхвърлят всичките си отпадъци в обществените контейнери. Гражданите не се съобразяват какви усложнения предизвиква това за длъжностните лица, които отговарят за чистотата в района.
От разговора с Детелина Виденова става ясно, че тя е запозната с всички снимки с препълнени контейнери, които се качват в социалните мрежи. Но очакванията на хората не могат да бъдат оправдани от администрацията, която среща пречки с факта, че съвременните депа са разделени по видове отпадъци. Общинските служители се възмущават от ангажимента, който им се отваря, а именно – сепариране на боклука. „Таксите ни убиват“ – казва екологът по отношение на високите такси, които се плащат като отчисления за обезвреждане на отпадъците, депонирани в единственото регламентирано сметище в област Перник. Това се усложнява от факта, че Брезник не е част от процеса по компостиране в Регионалното депо.
След като отправихме въпрос към Детелина Виденова какво се случва с отпадъците от контейнерите на община Брезник, публикуваме нейния отговор:
„Когато попаднат строителни отпадъци, от депото обикновено или ни връщат камионите, или се налага като изсипят, да си прибираме строителните отпадъци. Това са отпадъци, които нямат битов характер и те не ги искат. Регионалното депо в Перник няма необходимата инсталация да преработва такива отпадъци.
А пък растителните отпадъци – ние въобще не сме включени в Регионалното депо в компостиращата инсталация. Включени са само Перник и Радомир, останалите общини в областта в комплексното разрешително, цитирам, пишеше: „домашно компостиране“. Всеки в двора си в едно ъгълче ги събира. Затова направихме брошури преди време, раздавахме, сега кой ги е прочел, кой – не, не знам. Направихме достатъчно бройки, да стигне. И по селата има навсякъде.
Специално за строителните предлагаме контейнери, измислихме таксата на чувал само и само за по-малки количества да има достъпна цена. Човек да може да си плати. Продължаваме да ги намираме в контейнерите, извън контейнерите… Диваните и фотьойлите също, те също не са битов отпадък. Дюшеците. Значи, всички едрогабаритни отпадъци, които се събират по друг ред и нито ги искат в Перник, нито може да ги откараш вече някъде без да платиш. Но лошото е че на много места и да платиш, те не ги искат, когато са в такъв вид. Защото те ги преработват. Значи, ако в един контейнер, примерно, има битови, строителни и едни дюшек, това са вече три вида отпадък и са за различни места. Ние ги делиме и това допълнително ни усложнява цялата тази дейност.
Всички контейнери, които се снимат напоследък масово и се качват във Фейсбук, имат или до тях има растителни отпадъци – количество, достатъчно за едно камионче. Или има дивани, фотьойли, табуретки, дюшеци. Всички, абсолютно всички снимки са с такива отпадъци до тях! Това обаче са отпадъци, които на нас ни изискват първо допълнително извозване с отделен камион. След това – делене. Което делене ни коства още усилия и още време. И всичко това се забавя като процес. Въпреки че аз знам те какво мислят. Да минеме със сметосъбиращата, да натовариме всичко вътре и откарваме в Перник. И в Перник какво казват? „Това тук ние не го искаме в такъв вид, върнете си камиона“.
Хората са свикнали от времето, когато тук имаше общинско депо. Там се хвърляше всичко. Строителните пак бяха проблем, но поне ги събирахме с другите и ги карахме тук и нямаше тоя проблем. Сега вече никъде не ги искат в този вид.
От 2016 година е затворило нашето депо. Навсякъде има специфика. Всяко депо си взима определен вид отпадъци. Има си инсталации за преработка точно на този вид отпадък и не искат да приемат друг.
Целият отпадък, който попада на депото оттука откаран, целият се плаща за сепариране. Веднъж го плащам целия, независимо колко е. Плащам веднъж, след това – едва тогава, като се раздели – плащам още веднъж за депонирания, който ще отиде за депониране. Отпадъкът, от който не може да се отдели нищо (бел.ред.: за рециклиране), а отива директно за депониране – сгурията, например. На целия този отпадък за депониране плащам отчисления от 95 лева за тон.
Това те не могат да го разберат, че там таксите ни убиват, защото са много високи. Цените скочиха, това е! Актуализират и те там цените, както всичко скача, и те си актуализират. Ние няма какво да направим.“
По отношение на извозването на строителни отпадъци до депо “Враждебна” чрез общинската услуга за предоставяне на контейнери, екологът съобщи:
„Възползват се хората и предпочитат контейнерите да си поръчват. Чувалите по-малко. Имам само няколко поръчки, платени такива услуги за чували, но контейнери се поръчват масово. Има хора, които си правиха ремонт на къщи, на покриви и си плащат по два, по три контейнера. Което е просто наистина евала на хората, че го правят и не ги изхвърлят по контейнерите.
Снимки: Zapadno.com – архив