Будителите в Брезнишко – Кр. Ивайлов: Работата в читалището трябва да е от сърце, въпреки предизвикателствата и трудностите

Работата в читалището трябва да бъде от сърце, а не за пари. В това е убеден секретарят на народно читалище “Светлина-1932” в брезнишкото село Сопица Кристиян Ивайлов. Специално за читателите на Zapadno.com в Деня на народните будители секретарят на читалището сподели за празничната рубрика “Будителите в Брезнишко” с какво се сблъсква и как не се отказва от целите.

Кристиян Ивайлов е най-младият секретар на читалище в община Брезник. Освен с читалищната дейност той се занимава с народни танци, като е бил и е част от редица състави. В родното село Сопица пък има възможността да създаде свой танцов състав, на който е ръководител. Така Кристиян не пази ревнуво наученото, а го предава на по-младите и ги “запалва” със същия хъс. Какво сподели той в интервю пред Zapadno.com може да прочетете в редовете по-долу.

1. От края на 2020 година си секретар на читалището в село Сопица. Имаш ли родствена връзка със селото и каква?

От септември месец 2020 година съм секретар на читалището. Предложение секретар да бъда аз беше направено от председателя на читалището Емилия Иванчева и всички присъстващи бяха единодушни и гласуваха ЗА. Село Сопица е много важно място за мен, тъй като аз нямам друго село. Родствената линия и по майка и баща е от Сопица. Аз съм си “кореняк” сопичанин и винаги гордо съм го заявявал без да ме е срам или да се крия.

2. С какви предизвикателства се сблъскваш като секретар на читалището?

Като секретар на едно макар и малко читалище се сблъсквам с куп предизвикателства. Категорично най-трудното предизвикателство е финансирането за ремонтни дейности, тъй като нашето читалище започна от нулата, но бавно и славно достигаме нашите цели. Предизвикателство за мен беше и събирането на две групи – самодейният танцов състав, който наброява 15 деца до 18 години и група за автентичен и изворен фолклор, пресъздаваща обичаи. Но с малко повече усилия успях и съм много, много горд от стореното, защото нашето читалище успява. Предизвикателство беше и стартирането на ремонт в сградата на читалището и кметството, тъй като те се помещават в една сграда, под един покрив. Успешно преминах и през него благодарение на Община Брезник и “Асарел-Инвестмънт”. Мисля, че се справям отлично и вярвам, че ще успея да го направя едно повече от задоволително читалище.

3. Пандемията от коронавирус не спря репетициите в читалището. Как се справяте с репетициите покрай последните противоепидемични мерки?

Пандемията ни спря доста от планираните дейности, проекти и изяви, но ние въпреки това успяваме да поддържаме искрата като организираме онлайн срещи със самодейците и провеждаме едни доста стойностни разговори. Не се предаваме, но и не успяваме да бъдем на макс пълноценни.

4. Бяхте обявили дарителска кампания за подпомагане материалната база на читалището. Към днешна дата докъде сте с обновяването на читалището в селото? Какво все още ви е необходимо?

Преди време бяхме обявили дарителска кампания за подпомагане материалната база и смятам, че доста постигнахме. В началото набрахме нужния инвентар за едно ново начало – бюра, шкафове, рафтове и други. Постепенно в сметката ни постъпваха суми и с тяхна помощ и на Община Брезник и “Асарел-Инвестмънт” сменихме цялата дограма на сградата. Използвам момента и да благодаря на политическа партия от Перник за дарение и сума, която ни помогна много. Жителите също се включват и така – капка по капка вир. Ще се справим. Към днешна дата имаме нужда от финансиране и техника.

5. Местните жители в Сопица съдействат ли на читалището и по какъв начин?

Местното население е изключително обединено около една кауза, а тя е Народно читалище “Светлина-1932” с. Сопица. Помагат, дават и се радват.

6. Каква е ролята на читалището в българското село?

Ролята на читалището в едно село е да поддържа, съхранява и популяризира духовните ценности на населението културата и бита му и да обединява хората. Аз твърдо заявявам, че читалището в Сопица отговаря на изискванията за читалище. Не се хваля, но работя и правя това, защото го искам. Както знаете няма все още субсидия и всичко се прави от сърце. Както и би трябвало да бъде според мен.

7. В Деня на народните будители се обръщаме назад, към миналото и имена от българската история. В наши дни има ли будители и кои са те?

Будители наричаме хора с главно “Х”, хора съхраняващи, обичащи, милеещи, продължители на българщината. Горди да се нарекат БЪЛГАРИ.

8. Какво ще пожелаеш на всички твои колеги в читалищата в Брезнишко?

В Деня на будителите пожелавам на всички мои колеги, работещи в читалищата в община Брезник и не само, да бъдат живи и здрави, да продължават да работят с хъс и целеустременост. Да бъдат това, което са и вярвам, че много скоро ще се видим, за да обсъждаме бъдещи проекти. Живи и здрави, работни и усмихнати, бъдете колеги.

Снимки: Zapadno.com – архив

Виж също...

Loading...